Очите на Ерик я изгаряха през отворите на маската.
— Защо ме желаеш? Какво те привлича? Маската ли? Или тайнствеността и вълнението?
Тя повдигна рамене и ризата отново се разтвори.
— Не знам — опита се да бъде честна. — Може би. Нямам много опит с мъжете. Аз съм била… само веднъж… с мъж.
Ерик присви очи.
— Само веднъж ли? На двайсет и пет години?
— Да.
— И по предизвикателния начин, по който се обличаш! Мислех…
— Знам. Всички мислят така. Дори и баща ми. Не искам хората да се досещат, колко се притеснявам, особено на тази възраст. Затова се обличам така, за да изглеждам по-опитна и уверена. Мисля, че беше прав, когато каза, че… че искам да бъда предизвикателна, но това е, защото се опитвам да прикрия някои неща. — Тя въздъхна, сякаш сваляше от себе си дългогодишен скрит товар. — А мъжете, с които се запознавах и които в началото ме привличаха… Нищо не излизаше така, както се надявах. В колежа се увлякох по един от футболния отбор. Като ученичка си мислех, че е герой, че е красив. Бях възхитена, когато ме покани да излезем. Беше страхотно. Мислех, че съм влюбена. С нетърпение очаквах да ми се случи онова, за което само бях мечтала. И когато стана… — очите й плувнаха в сълзи — … бях толкова разочарована. Всичко приключи за миг. После той заспа. На другия ден разказа на целия отбор, как съм го била забавлявала. Веднага скъсах с него, а останалите започнаха да ме обсаждат. Отвратително беше! А така го харесвах в началото.
Ерик поклати глава и стисна устни.
Тя продължи, защото се надяваше, че ще бъде разбрана. Той така й съчувстваше и я успокояваше, когато я беше довел в тунела. Искаше й се отново да се държи по същия начин.
— Бях дълбоко наранена и всичките ми илюзии се разбиха — каза тя. — Оттогава се страхувам да опитам пак с някого, дори и с онзи, за когото възнамерявах да се омъжа.
— Не съм изненадан, като знам, какви мъже си избираш.
— И какво не им е наред тогава? — попита тя.
— Те са самодоволни глупаци, които се интересуват единствено от себе си. Виждат те облечена предизвикателно, знаят, чия дъщеря си и така се превръщаш в голямо парче. Но не ги интересуваш ти. Сякаш избираш само мъжете, които искат да те използват. Намери някой, който да те обича, да те обича заради тебе самата, а не за парите ти, връзките и прекрасното тяло.
— И ти харесваш тялото ми — отбеляза тя.
— Но аз съм те харесал още преди да имаш такова тяло — възрази той. — А сега… е, и аз съм човек.
— Значи ме желаеш? — усмихна се тя при мисълта, че го е хванала. — Преди малко отричаше.
— Нищо не съм казал.
— Защо не?
— Още не ти вярвам. — Той докосна дългия маншет, който покриваше нежните й длани. — Кой знае, какво криеш. Не искам повече рани. Физически и всякакви.
Кристъл малко се отчая.
— Наранявала ли съм те преди? Отказала съм ти среща или какво?
— Никога не си ме наранявала съзнателно. Но винаги ме отминаваше. Когато съм те канил на танц, мило се разсейваше и веднага ме представяше на някоя приятелка.
Точно така се справяше Кристъл с момчетата, а после и с мъжете, които не я интересуваха, така че и тази информация не й помагаше особено да разбере, кой е той…
— А канил ли си ме на вечеря?
— Да.
— И?
— Каза, че си заета.
— О! — кимна тя, чудейки се на глупостта си. — И кога беше това?
— Преди години.
— Не си много настойчив значи — смелостта й се възвърна.
— Реших да изчакам с надеждата, че ще пораснеш и ще, се събудиш, че един ден ще се огледаш наоколо и ще ме откриеш. Бях глупак.
— Сега те откривам — каза тя.
— Да, но виж, какво струва това! — горчиво процеди той.
— Тук съм. И ти си тук. Нали сме заедно. — Тя опита да не бъде притеснена или уплашена и пръстите й заиграха с копчето на жилетката от костюма му. — Защо не направим нещо?
Очите му се впиха в нея, все още студени като стомана.
— Наистина ли искаш?
Сърцето й подскочи.
— Да.
— Защо? Нали и с годеника си не си го правила? Как сега рискуваш с един маскиран мъж, когото не познаваш?
Тя разбра, че Ерик още не й вярва.
— Заради начина, по който ме докосваш, и всичко, което ми казваш. Никой не се е държал така с мен. Ти ми даваш онова, за което отдавна мечтая. Отблъсквах Тони, защото дълбоко в себе си усещах предварително разочарованието. Но не исках да погледна истината в очите и затова отлагах. Все търсех нещо, което другите мъже не можеха да ми дадат. Не познавах такъв като теб. — Тя докосна маската му, щеше й се да разбере, кой е той. — Искам да преживея това с теб, Ерик. Каквото и да се случи после, когато се върнем горе. Мисля… знам, че можеш да ми дадеш онова, за което копнея. Моля те…