Тя се наведе да го целуне, но той стисна устни и хвана ръката й.
— Искам да се оженя за теб.
Наистина ли беше луд, помисли си тя. Или треската го караше да говори чака? Или пък любовта? Ръцете му се плъзнаха под ризата й и тя забрави всичките си съмнения, замаяна от ласките му. Обзе я желание, каквото никога в живота си не бе изпитвала. Той я целуна, а когато отлепи устни от нейните, тя успя да въздъхне:
— Ерик! О, Ерик.
Ръцете му я галеха и притискаха, тя притвори очи от неочакваните чувства и усещания, които връхлетяла съзнанието и тялото й.
— О, Кристъл. Ти си всичко, което някога съм искал — дрезгаво шептеше той. — Не се страхувай… Не се страхувай…
Тя трескаво отвори очи, изненадана от онова, което се случваше с тялото й. Сякаш губеше контрол над него. Сякаш се бе устремила нанякъде, където светът ще спре и само свещите спокойно ще проблясват в тъмнината. После затвори очи. Тялото й щеше да избухне от усещания, удоволствието бе толкова силно и завладяващо, че изтръгваше от гърлото й радостни и уплашени степания.
По-късно вълните от чувства постепенно започнаха да се отдръпват. В съзнанието й нахлу светло и спокойно усещане за ведрина. Тя отвори очи и сякаш видя блестящи като звезди светлинки в тъмнината.
И те постепенно угасваха, докато лежеше до него, изтощена и безкрайно щастлива, както никога не е била в живота си.
Когато и неговото дишане се успокои, тя чу гласа му:
— Добре ли си?
— О, да — отвърна тя и погали ръката му, която още почиваше върху гърдите й. — Повече от добре! Сега знам, за какво съм мечтала. — Тя извърна глава към него. — Наистина ме доведе в нов свят, както ми обеща горе, на бала, когато стъпих на пелерината ти. Но вече никога няма да мога да бъда щастлива с друг.
Тя видя, как в очите му проблесна влага.
— Боже, как бих желал да е вярно. Запомни, какво си казала, когато се върнем отново в безмилостната светлина горе, далеч от нежните сенки на свещите тук. Каквото и да се случи, помни как те е събудил с целувка. — И той нежно докосна устните й.
Тя леко пипна маската му, сякаш да я помилва, а от очите й рукнаха сълзи.
Кристъл широко отвори очи.
— Споменавала съм ти за бала?
— Много пъти. Винаги имаше или някаква проба, или среща в комитета и бързаше.
Тя неразбиращо го изгледа. Боже, колко ли го нараняваше с това, че не можеше да се сети. Дразнеше се от себе си.
— А полицията? Те не искаха ли да разберат кой си? Как така приеха плана ти?
— Тогава не носех маска и казах на Фогърти, кой съм. Провериха ме и получиха доказателства за моето минало. Той бе доволен да ми съдейства. О, дадох му и куршума, който извадих от бедрото си. Това беше доказателство; освен че видях Тони, когато се опита да ме застреля. Детектив Фогърти ми каза, че са претърсили апартамента на Тони и са намерили пистолета, с който е стрелял. Така са имали основание да го задържат.
Тя отвори уста да попита още нещо, но той я спря с целувка.
— Ш-шт! Сега нямаме време за дълги обяснения. Полицията си върши работата. След като арестували Тони, казали всичко на баща ти. Сега Фогърти ще му позвъни, за да му каже, че и ние ще се появим скоро. Но мисля, че трябва да се обадиш на баща ти, за да чуе гласа ти и да разбере, че си добре.
Кристъл кимна и позвъни вкъщи. Ерик усмихнато слушаше разговора и наблюдаваше сълзите й. Но и едва се сдържаше, защото очакваше баща й да разкрие самоличността му. Но това не стана. Кристъл затвори и избърса сълзите си.
— Той толкова се радваше — усмихна се тя. — И ти е много благодарен.
— Какво каза?
— Че не се е надявал този млад мъж да бъде моето спасение, но точно така се е случило. Какво ли имаше предвид? — Тя придоби учудено изражение.
Сърцето на Ерик замря.
— Трябваше да го попитам! — възкликна тя, ядосана на себе си. — Той сигурно те познава, нали?
— Може би са му казали от полицията.
— О! — Тя отново посегна към телефона.
— Хей! — Ерик взе слушалката от ръката й. — Всеки миг тук ще се появят хора. Трябва да ти намерим прилични дрехи. После ще задаваш въпроси на баща си.
— Добре — разочаровано се съгласи тя. — Татко каза, че пристига с лимузината. Тогава ще го питам. Освен ако не решиш да направиш голямото признание в последната минута.
Ерик осъзна, че губи търпение. Тя толкова често го беше разочаровала през всичките тези години. Още не можеше да й се довери, че ще го обича, след като погледне зад маската му; Не искаше да понесе мисълта, че когато го види, обожанието в очите й ще отстъпи пред смущението и изненадата. Нека сама открие истината. Нека има време да свикне с тази мисъл. Тогава може би…