— Сватбата никога не се е отлагала — отвърна тя и завъртя големия крушовиден диамантен пръстен на лявата си ръка. — Само позабавих нещата, това е. Сега отново мисля и скоро ще определя и датата.
Той спря и я погледна:
— Надявах се да ти дойде умът в главата след смъртта на Джей Сондърс, а сега… — Той изпъна гръб. — Това ме подсеща, че трябва да ти намеря нов адвокат. Джей не успя да изготви брачния ти договор.
Гърлото на Кристъл се стегна и тя наведе глава и отново погали котката.
— Не говори за Джей, татко. Не и тази вечер. Нека поне днес се позабавлявам. Толкова съм нещастна, откакто той изчезна. Затова не можах да се съсредоточа върху организирането на сватбеното тържество. Като си помисля само, че на бедния Джей или му изтича кръвта някъде, или лежи на дъното на Мичиган, или пък на Чикагската река. — Тя вдигна очи. — А защо още не са открили и следа от него?
Сивите очи на Лорънс също потъмняха.
— Не знам. Онзи ден се обадих в полицията, за да видя, дали са разбрали нещо. Детектив Фогърти заяви, че продължават разследванията и спомена за някакъв телефонен разговор и нова връзка. Но, доколкото знам, единственото им доказателство все още е само открития ягуар на Джей и кръвта по шофьорската седалка. Поддържат хипотезата, че първо е убит, а после тялото му е извлечено някъде.
Кристъл едва преглътна в опит да премахне буцата в гърлото си. Искаше да каже нещо на баща си, но й беше трудно.
— Преди не ми се щеше да споменавам това, но… — тя замълча и навлажни устни с език — винаги съм имала чувството, че по някакъв начин виновна за смъртта му съм аз.
Баща й придоби угрижено изражение, седна на един стол срещу нея и внимателно я погледна.
— Ти, виновна?
Често си бяха говорили за тайнственото обаждане на Джей по телефона в нощта, преди да изчезне. Бе поискал тя да отиде в офиса му още същата вечер, но тя имаше среща с Тони. Никога не бе споменавала пред Тони за обаждането и за необичайната тревога в гласа на Джей. На другата сутрин, когато отиде в офиса, секретарката на Джей бе притеснена, защото той не се бе появявал. По-късно чуха по радиото за кръвта и колата му, намерена в подземния гараж на сградата.
Кристъл безпомощно вдигна голите си рамене.
— Ами… Гласът на Джей бе много напрегнат. Сякаш наистина имаше да ми съобщи нещо важно. И не искаше да го обсъжда по телефона. Мислех, че има нещо общо с брачния договор, но може би е било друго, информация, която някой си не му позволяваше да издаде и затова са го убили. Той беше толкова тих, слаб, умен, сигурно се е напъхал в опасна ситуация и е имал нужда от помощ, затова ми се обади. Може би, ако бях отишла при него, вместо на среща с Тони, това нямаше да се случи — тя разсеяно въздъхна. — Тревожи ме натрапчивото усещане, че… че той умря заради мен.
Лорънс поклати глава.
— Джей никога не би ти съобщил нещо, което да те изложи на опасност. Отчасти съм съгласен с предположенията ти. Винаги съм подозирал, а и полицията също, че може да е убит, защото е научил нещо, което не е трябвало да знае, докато е работил по някое от неприятните дела. Той беше блестящ адвокати и се говореше, че през годините, прекарани във Вашингтон, се е занимавал с доста специални дела. Възможно е убиецът да е отмъстител от миналото. Но пък той никога нямаше да ти каже такова нещо. Обикновено съвпадение е, Кристъл, че са го убили на сутринта след разговора с теб.
Момичето разбираше, че в думите на баща й има смисъл. И все пак я гнетеше особеното усещане, че ненавременният край на Джей има нещо общо с нея. Спомни си, колко тревожен и загрижен й се беше сторил гласът му, винаги толкова умерен и лишен от чувства. Стори й се много притеснен за нея по някаква причина. А на следващата сутрин бе убит — или прободен, или пребит, защото не бе намерен никакъв куршум, а тялото му сякаш се беше изпарило.
Баща й се надигна от стола си и я потупа по рамото.
— Не се обвинявай; Наистина ми се искаше да не бяхме загубили Джей, особено при такива обстоятелства. Уважавах го и му вярвах. Затова го избрах и за твой адвокат. Дори се надявах, че…
Кристал вдигна очи.
— Какво?
— Джей бе от добро семейство и все още ерген. Няколко години по-възрастен от теб, идеална разлика. Беше необикновено интелигентен и го очакваше блестяща кариера, а имаше и чувство за отговорност.
— Искаш да кажеш, че можех да забравя Тони и да се влюбя в Джей? — Тя се усмихна и заигра с тафтения волан на роклята си. Знаеше, че баща й би бил доволен да й избере съпруг. — Помня Джей още от времето, когато бяхме деца в училище. Винаги носеше и четеше някаква книга. Беше слабичък и другите момчета го тормозеха.
— Но оттогава насам много се беше променил.