— Отегчават те, знам — въздъхна Лорънс.
— Е, това е положението, татко. Искам мъж, който да завладее и задържи вниманието ми. А костюмът от три части и дипломатическото куфарче изобщо не ме възбуждат.
— Има много по-важни неща от собственото ти влечение! — тихо й пошепна Лорънс, сякаш някой можеше да ги чуе в празната къща.
— Няма, когато си здрава и права млада жена на двайсет и пет, при това сама!
— Добре де, добре — измърмори Лорънс. — В днешно време хората мислят единствено за секса. Той е и във филмите, и по телевизията, и в заглавията на вестниците — навсякъде. Е… може би забравям, как се чувства човек на твоята възраст — отстъпи той. — Но пък трябва ли да с омъжваш за Тони? Не можеш ли да изкараш само един флирт с него, ако толкова искаш? Боже мой, сякаш спиш Тарзан! Но, предполагам, че точно това ти харесва.
Истината бе, че Кристъл тайничко си мислеше върху женитбата с Тони, но не искаше да признае пред баща си, за да не се хване той за съмненията й и да ги подсили. Каквото, решение да вземеше, тя държеше да е лично нейно. А другото беше, че още не бе спала с Тони, вероятно точно заради тези свои съмнения. Но това не засягаше баща й, така тя не виждаше смисъл да му изяснява нещата.
Докато стигнат до входната врата в просторната си къща, отново се позвъни. Кристъл понечи да отвори, а баща й стъпи назад.
— Няма ли да поздравиш Тони? — пошепна тя.
— Ще го видя по-късно на бала. Ще почакам дотогава, да изпитам „удоволствието“ да го поздравя — студено каза Лорънс. Целуна дъщеря си по бузата и тръгна обратно коридора.
Когато той изчезна, Кристъл отвори вратата. В нея се в риха познатите тъмни очи.
— Оу! — каза Тони, когато погледна роклята й с очевидно одобрение. — По-ослепителна си от Таймс Скуеър в новогодишната нощ.
— Ти също — отвърна тя и се усмихна при вида на костюма му. Той бе обут във високи и лъскави черни ботуши върху черен клин, а отгоре носеше богато украсено злати то сако от кадифе в стар военен стил, с висока яка, червен копринен офицерски шарф и еполети на широките си рамене. И без риза. Едрите му гърди изпъкваха с добре оформените си мускули и черни гъсти косми. Бе пригладил буйната си коса назад и така тя допълваше по особен начин костюма му. С една дума, изглеждаше така, сякаш току-що бе слязъл от корицата на романтичен любовен роман.
Той вдигна маската, която държеше в ръка — тя представляваше обрасло в косми лице, огромни сърдити очи и окървавени животински зъби. Изглеждаше така истинска над силното тяло, че тя се стресна и даже мъничко се изплаши. Не можа да си обясни защо. Това бе само маска!
— Мисля, че няма нужда да си я слагаш, освен когато влизаме.
— Добре — съгласи се той. — И без това ще се задуша зад нея. А къде е твоята?
Тя се обърна и взе от масичката в коридора маската си, изработена от златиста коприна, златен ширит и пайети, с прикрепена към единия край обвита също в коприна дръжчица, и я вдигна към лицето си. Формата бе изчистена и покриваше само очите.
— Страхотно! — каза той. — И сме чудесна двойка, нали?
— Е, със сигурност ще бъдем забелязани — кисело отвърна тя. — Сега ще повикам лимузината.
След малко двамата се бяха разположили в дългата луксозна кола на баща й, която той любезно й бе отстъпил, за да пристигнат както подобава на бала, провеждан в големия исторически хотел в северната част на центъра на Чикаго.
Тони опита да я целуне, но тя го спря с ръка и каза, че току-що си е сложила червило и не иска да й се размаже. Той спокойно прие отказа й. Бяха сгодени почти два месеца и понякога вече се държаха като женени. Това я разочароваше, макар да усещаше, че вината е по-скоро нейна.
Беше се запознала с него преди четири месеца, когато той неочаквано се появи в гимнастическия й клуб на Мичиган Авеню и си купи карта, без дори да разгледа мястото. Знаеше доста много за бодибилдинга и тяхното приятелство започна със сравняване на техники и нови начини за провеждане на тренировките. Отначало й беше трудно да води нормален разговор с него, защото, честно казано, бе твърде силно привлечена от великолепното му тяло. Харесваше й блясъкът на тъмните му очи, тенът на кожата му. Очароваха я и бързите реакции и находчивост, присъщи на хората, израснали на улицата. Той познаваше отблизо този вълнуващ свят, на който тя не принадлежеше. Докато отрасна, бе живяла винаги под закрилата на баща си. Тони беше най-енергичният мъж, когото някога бе срещала. Около него витаеше дори някаква опасност, която спираше дъха й и караше сърцето и да учести своя ритъм.