Кристъл бързо му предложи работа като треньор, а той веднага прие с думите, че отдавна имал намерение да напусне другата си служба, която не му допадала особено. Така и не получи отговор, с какво се бе занимавал досега. Скоро след като постъпи в клуба й, той я покани на вечеря и започна да я ухажва. Коленете й наистина се бяха подгънали, когато за пръв път я сграбчи в силната си прегръдка и я целуна така, че дъхът й спря. Беше й предложил и нещо повече, но тя реши да не приема засега, защото се страхуваше да не се влюби и да престане да разсъждава разумно. Ако позволеше по-интимна близост, щеше повече да се обърка — или поне така се оправдаваше тогава.
Той спокойно прие отказа й, сякаш бе готов да изчака. След като се поопознаха за два месеца, я изненада на един обяд в клуба, когато й предложи да се оженят. Дори й подари зашеметяващ двукаратов диамант с крушовидна форма. Скъпият подарък я учуди, защото не бе останала с впечатлението, че той произхожда от заможно семейство или пък изкарва много пари със собствен труд. Когато го попита за роднините той неясно отвърна, че са в Ню Йорк и че не поддържа връзка с тях. С течение на времето тя научи, че е работил като треньор на различни спортисти, предимно боксьори. Неяснотата около миналото му тогава не я безпокоеше особено. В представите й той се покриваше с образа на „силния и мълчалив тип“, който избягва да говори за себе си, вероятно от скромност. Когато прие пръстена, бе развълнувана за бъдещето. Мислеше, че най-после е открила мъжа, който уважава чувствата й, и искаше той постоянно да присъства в живота й.
Тя знаеше, че баща й ще бъде ужасен, но това искрено я забавляваше. Онази нощ се втурна вкъщи и му показа пръстена. Той вече се бе запознал с Тони и макар че не се изказа, тя усещаше неодобрението му. Когато видя скъпата вещ, пребледня от ярост. Тревогата му я натъжи, защото не бе очаквала такова крайно противодействие. Но нали беше твърде млада, единствена наследница на семейното богатство, вече бе влязла във владение на недвижимите имоти на майка си, а досега не бе донасяла у дома годежен пръстен. Трябваше да разбере баща си. Той бе властвал над всеки избор в живота й и не можеше да свикне с факта, че тя вече е достатъчно голяма и има право на собствени решения.
Първото нещо, което направи Лорънс, бе да наеме частен детектив да проучи произхода на Тони, защото според него той бе непочтен. Това не изненада Кристъл, понеже същото се беше случило и с французина, с когото беше излизала. Както и с тенисиста. Баща й я беше накарал да изчете докладите на детектива. Вероятно наученото накара Кристъл да загуби интерес първо към единия, после към другия мъж. И да прекъсне отношенията си е тях.
Но детективът не представи достатъчно материал за Тони. Семейството му бе от смесен средиземноморски произход и държеше ресторант в Бронкс. Тони учил в местния колеж, но не завършил. Бил треньор на боксьори в Ню Йорк, като преди това се беше бил на ринга в продължение на няколко години.
— Видя ли? — обърна се тя към баща си, когато изчете краткия доклад. — Тук няма нищо ужасяващо.
— Може би детективът е бил подкупен — отвърна баща й, изпълнен с подозрение.
Кристъл само се изсмя. Междувременно баща й бе настоял да се състави брачен договор и за целта избра Джей Сондърс за неин адвокат. Тя се срещна с Джей четири-пет пъти, а после той бе убит.
Кристъл замълча, отново обзета от мисли за Джей. Тони взе ръката й, сложи я на коляното си и я покри със своята длан.
— Защо си толкова мълчалива?
— Говорихме с баща ми за Джей — въздъхна тя. — Още не са открили, какво му се е случило.
— Ако е мъртъв, няма смисъл да се тревожиш за тялото му — сви Тони рамене. — За него вече няма значение.
— Да — съгласи се тя, подразнена от безразличието, с което Тони разговаряше за вероятната смърт на Джей. Преди няколко седмици, когато Джей изчезна и тя бе твърде разстроена, за да мисли за бъдещата сватба. Тони прояви разбиране. Но търпението му скоро се беше изчерпало. Онзи ден дори я беше попитал, кога смята да „преодолее“ тъгата си от смъртта на Джей Сондърс.
— И той беше един от адвокатите престъпници — грубо бе измърморил Тони. Но тя знаеше, че винаги се беше дразнил, дори се обиждаше от настояването на баща й да се сключи този брачен договор.
— Не си ли мислила да избягаме? — попита я той, като галеше ръката й.
— Не. Казах ти, че започнах приготовленията за сватбата. Вероятно през май или юни.
— Много по-лесно е да избягаме — настоя той. Напоследък често споменаваше това. — И ще спестим пари на баща ти. Толкова е просто. И… — той стисна ръката й — няма да има нужда да чакаме, нали разбираш?