— Познавам ли ви?
— Може би.
— Откъде? От училище ли? Или… — тя пак се замисли — …не сте ли идвали в моя клуб?
— Веднъж.
— Само веднъж?
— Ти беше облечена в екип, който те разголваше като тази рокля. Не можах да го понеса. Тръгнах си дори без да се сбогувам.
— Но защо? — засмя се тя.
— Не исках да се хвърля върху теб пред всичките онези хора там.
Който и да бе той, чувството му за хумор започваше да й харесва.
— Сега не сте толкова стеснителен — отбеляза тя.
— Маската доста освобождава човека.
Тя се засмя на това кратко обяснение. Но още се питаше, откъде познава този глас, щом не бе разговарял с нея тогава.
— А виждали ли сме се някъде преди?
— Може би, Крисиуис.
Крисиуис. Това бе името, с което я наричаха съучениците й от частното училище, когато бе в четвърти или пети клас. Значи този Фантом беше стар познат. Но той можеше да бъде всеки един от четиридесетте или петдесетте момчета, които я познаваха от детството й.
— Наистина сте много прикрит — каза тя.
— Имам много тайни.
— Бихте ли ми обяснили поне, защо ме поканихте на танц по толкова тържествен начин? — попита тя.
Усмивката на лицето му угасна.
— За да те спася.
Тя премигна стреснато. Очаквала бе просто още един комплимент.
— Да ме спасите? От какво?
— Да не се омъжиш за неподходящ човек.
Смехът заклокочи в гърлото й.
— А за кого трябва да се омъжа?
Той се усмихна с откровена увереност.
— За мен, Фантома на твоя живот.
— Така ли? И защо?
Той спря да танцува и впи очи в нея за един дълъг миг силата в тях накара сърцето й да подскочи.
— Ела с мен и ще ти покажа — каза й той, а в чувствен му глас прозвуча тиха заповед.
— Къде да дойда?
— Извън залата, надолу по коридора — отвърна той.
Играта бе стигнала твърде далеч, ала ставаше все по-интересна и тя за нищо на света не искаше да я спре.
— Добре — съгласи Се Кристъл, като си мислеше, че той иска да я изведе навън, за да поговорят насаме. Но се чувстваше уверена, че ще се справи с положението, дори той имаше някакви други намерения. След като успяваше обуздае мъж като Тони, защо да не успее и с този, скрит зад проклетата маска.
Тони, сети се тя. Беше го забравила! Огледа се и го забеляза в тълпата да идва с две чаши в ръце.
— Годеникът ми ще се чуди…
— Няма значение — сурово отвърна Ерик. Бързо се наведе и вдигна пелерината си, после с едно движение я обви около раменете си, както за пръв път го беше видяла Кристъл. После я прегърна така, че единият край на пелерина покри и нея. Той забързано крачеше и увличаше и красивата си дама. По гърба й полазиха тръпки от усещането, че е обвита като пашкул и бяга нанякъде заедно с него. Беше гледала веднъж по телевизията, как прилеп хваща мишка и обвива нещастното същество с черните си крила, докато едновременно смъртоносно го захапва. Тази картина пробягна пред очите й, докато той я отвеждаше, и за миг Кристъл се почувства като онази мишка. Но после си припомни, че се намира в хотел, пълен със стотици хора, следователно нямаше никаква опасност. Каза си също, че е учила карате и може да се справи с този Фантом, преди да е усетил, че го е ударила.
По-късно щеше да измисли някакво обяснение пред Тони. Сигурно е забелязал, как я отвличат. Досега не му бе давала поводи да я ревнува и се чудеше как ще го приеме. Е, щеше да се оправи с него, като приключи тази игра на криеница с Ерик или който и да беше той. Не си спомняше нито едно момче от училището с такова име.
Ерик я изведе от балната зала, после я избута през фоайето и надолу по стълбата, а тя за малко да се спъне в дългите поли на роклята си. Той отвори някаква незабележима врата и се озоваха в тесен коридор. Кристъл се смути, когато забеляза, че напускат централната част на хотела. Ерик се движеше бързо, а дългите му крака правеха такива широки разкрачи, че тя трудно смогваше с тясната си пола и високите токчета. Едва си поемаше дъх от напрежение.
— Къде отиваме? И защо бързаме толкова? — задъхано попита тя.
— Извинявай — рече той, забелязал умората й. Вече бяха в друг тъмен и празен коридор. Тя напълно загуби ориентация, толкова бързо се придвижваха. Когато се увери, че никой не ти следва, мъжът сякаш малко се успокои и отпусна. Но не спираше да върви, все така преметнал ръка през рамото на Кристъл. Завиха покрай един ъгъл и тя забеляза някакъв асансьор. Приличаше й на товарен, защото вратите му не бяха излъскани като онези във фоайето на хотела. Бе подканващо открехнат.
— Няма да отида по-нататък — категорично заяви тя.
Той не обърна внимание на протеста й и я бутна в асансьора, после дръпна някакво парче картон, което очевидно бе поддържало вратата отворена. Натисна копчето за затваряне и не отпусна хватката си от Кристъл, докато вратите не прилепнаха.