Нора влиза в стаята, която веднага става по-гореща и тясна. Хенинг става.
— Знаеш ли къде е мобилният ми телефон? — пита Ивер.
— Не — отговаря Нора. — Но мога да го потърся.
— Направи го, моля те.
Тя отново излиза. Хенинг я проследява с очи, след което се обръща към Ивер.
— Трябва да тръгвам — казва той.
— Къде отиваш?
— Ами… вкъщи.
— Ок.
Тишина. Хенинг тръгва към вратата.
— Хенинг?
Той спира и се обръща.
— Вече го няма, нали?
— Кое?
— Погледът, който казва „Аз съм неуязвим, защото съм журналист.“
Хенинг поглежда към своя колега, този път сериозно.
— Да, Ивер. Няма го. Как е чувството?
— Много боли.
Хенинг се усмихва съчувствено.
Не се е усмихвал толкова много от години.
93
Хенинг се купува вестник от будката в болницата, когато телефонът му иззвънява.
— Не можеш да живееш без мен, а? — промърморва раздразнено той.
— Хенинг, май съм получил имейл от Турлайф Бренден — обявява развълнувано Ивер.
— Какво?
— Първо реших, че е спам, но съдържанието… мисля, че е той.
— Идвам след секунда — казва Хенинг и хвърля вестника. Минутка по-късно отново е в стаята на Ивер.
— Какво пише? — пита Хенинг възбудено и се приближава до леглото. Прави му впечатление, че Нора я няма.
— Прочети го — отговаря Ивер. Хенинг взима телефона и започва да чете:
„От: ГулвСпрек, gulvsprekk@hotmail.com
Относно: изчезнал оператор на TV2
До: iver.gundersen@123news.no
Здравейте. Виждам, че пишете за мен.
Обръщам се към вас, защото не знам на кого друг мога да се доверя. Надявам се, че мога на вас. Още съм жив и с всичкия си — въпреки многото доказателства за противното.
Имам нужда от помощта ви. Бях принуден да извърша убийство. Убих Туре Пули. Нямах избор. А сега бягам от хората, които ме заставиха да го направя, защото мисля, че искат да ме убият.“
Хенинг прочита имейла докрай, след което го препрочита. После поглежда към Ивер.
— Господи. Това е… просто…
— Знам — кимва Ивер. — Препрати имейла на себе си или направо вземи телефона ми.
— Ще си го препратя. Ти напиши отговор и редовно проверявай пощата си.
— Това ще бъде трудно — отвръща Ивер и поглежда ръцете си. — Имах нужда от помощта на Нора, за да ти звънна.
— О, да — казва Хенинг смутено. — Извинявай…
— Няма нищо.
Хенинг препраща имейла и се насочва към вратата.
— Дръж ме в течение — казва Ивер.
— Разбира се — отговаря Хенинг и излиза. Веднага хуква надолу по коридора към асансьорите. Вади мобилния си телефон и набира Бругелан.
— Няма нови развития — въздъхва уморено той.
— Не съм съгласен. В участъка ли си?
— Да.
— Слез долу. Ще те чакам на рецепцията след половин час. Трябва да ти покажа нещо.
Тридесет и пет минути по-късно Хенинг е в кабинета на Бругелан. Слага лаптопа си, взет от вкъщи на път за участъка, върху бюрото на инспектора. Бругелан сяда и премества стола си по-близо до масата. Хенинг прочита имейла над рамото му. Обръща особено внимание на втората половина.
„Не знам дали това може да бъде използвано като доказателство, но мъжът, който ме принуди да убия Пули, остави отпечатък в колата ми в деня, в който провери дали може да ме застави да убивам. Отпечатъкът е на дръжката до предната пътническа седалка. Паркирах колата си в Киркегатен. Надявам се, че още не са я вдигнали с паяк за неправилно паркиране. Ако имате доверие на някого в полицията, можете да го помолите да потърси отпечатъка. Струва ми се, че така ще можем да открием истинското име на мъжа.
Надявам се, че можете да ми помогнете. В момента сте единствената ми надежда. Още не смея да разкривам местоположението си, но се надявам, че ще ми помогнете и няма да се наложи да се крия още дълго.
Моля ви, бихте ли се свързали с приятелката ми Елизабет Холан, за да й кажете, че съм добре? Но го направете дискретно, защото мисля, че наблюдават апартамента ни.
С уважение:
Хенинг нетърпеливо изчаква Бругелан да изчете имейла.
— Претърсихте ли апартамента му за бръмбари? — пита той.
— Да — отговаря Бругелан. — Открихме много устройства. Скъпа апаратура. Видео и аудио.