— Защо?
— Имам своите причини.
Отново тишина.
— Ок.
— Имам банкова сметка в швей…
— Не по телефона — прекъсва го Лангбайн. — Трябва да се срещнем.
Мьонес се мръщи. Защо? За да може Лангбайн да го застреля, спестявайки си два и половина милиона крони?
Мьонес има едно правило — той никога не пита работодателите си за техните мотиви. Съгласява се да свърши нещо и изпълнява задачата, в повечето случаи, без да цапа собствените си ръце. Но сега е различно и за първи път Мьонес е любопитен. Осъзнава, че преди терористичните атаки от единадесети септември Лангбайн му е плащал много по-малко, въпреки че са работили по-често.
А сега му е казал, че ако не приеме задачата, ще нареди да го премахнат. „Или това е бил планът през цялото време? — чуди се Мьонес. — Да ме накара да убия Пули, след което да изпрати някой да довърши мен? Може би затова толкова лесно се съгласи да ми плати не два, а три милиона.“ Тази сума е твърде висока, дори за професионалист като него. „Може би е капан“ — мисли си Мьонес. Не познава Лангбайн и не знае за кого работи той, но тази мисъл му се струва странно логична.
— Няма да се срещаме — казва Мьонес. — Ще се свържа с теб така, както ти се свърза с мен. Обявата ще се появи утре сутринта и ще съдържа всички цифри, които ти трябват. А ако парите не са в банковата ми сметка до вторник, ще има лихва.
— Бързаш ли?
— Да… или… не.
— Не смяташ да изчезваш, нали?
Мьонес се колебае.
— Не, разбира се — лъже той.
95
Хенинг не може да заспи. Тормозят го два въпроса. Първият е свързан с деветнадесетте липсващи минути на Туре Пули, а вторият го принуждава да изпрати есемес на Фруде Улсвик рано на следващата сутрин, молейки го за среща възможно най-скоро. Отговорът пристига моментално:
„Имам пет свободни минути. Елате в «Стокфлетс» до съдебната палата в осем и половина.“
Хенинг уведомява Хайди Шус, че ще отиде на работа малко по-късно, след което се натъпква в трамвай № 11 заедно с всички останали хора, отиващи на работа. В „Стокфлетс“ си поръчва двойно еспресо и сяда до прозореца. Адвокатът се появява няколко минути след осем и половина, но вместо да отиде до касата, за да си поръча нещо, той кимва на келнера, който му отвръща с усмивка.
Улсвик отпуска голямото си тяло в стола срещу Хенинг и двамата се ръкуват.
— Благодаря ви за това, че се съгласихте да се срещнете с мен.
— За нищо.
Хенинг научава, че Улсвик е бил информиран за това, което се е случило с Пули и Бренден, и че полицията издирва наемен убиец, получил огромен хонорар за уреждането на убийството на Пули.
— С какво мога да ви помогна, Юл? — пита Улсвик и оправя едната си тиранта. Хенинг вдишва дълбоко и решава да не споделя подозренията си за часовника на мобилния телефон на Пули. Първо трябва да провери тази хипотеза.
— През последните две години никой не се е срещал с Пули по-често от вас. Сигурен съм, че сте го опознал много добре, може би по-добре от всеки друг.
— Предполагам, че сте прав.
— Пули имаше ли врагове в затвора?
На лицето на Улсвик се изписва снизходително изражение. Хенинг се подготвя за лекция.
— Отношенията ми с моите клиенти са изцяло професионални. Разговорите ни бяха посветени единствено на делото. Освен това всеки мой клиент ми има право на дискретност дори и след смъртта си.
— Дори и ако е бил убит?
— Дори и ако е бил убит. Особено ако човекът, който задава въпроса, е репортер.
— Дори и ако вие сте бил този, който е казал на Пули, че съм се върнал на работа?
Улсвик го поглежда. Сервитьорът се приближава и слага чаша кафе пред него.
— Благодаря — казва той. — Пишете го на сметката на фирмата.
— Разбира се.
Улсвик изчаква сервитьорът да се отдалечи, след което се обръща към Хенинг.
— За какво говорите, Юл?
— С изключение на вас само два души са посещавали Туре в затвора — Гайр Грьонинген и Вероника Нансен. Знам, че нито един от тях не е казал на Туре, че съм се върнал на работа в „Новините 123“.
Улсвик се усмихва тънко.
— Не знам за какво говорите, Юл. Има много начини да се научи нещо в затвора, дори и ако нямате посетители всеки ден или достъп до интернет. Затворниците разговарят помежду си, разговарят и с надзирателите. Освен това всеки има право на двадесет минути телефонни разговори на седмица.