— Мислех, че всички телефонни разговори се подслушват?
— На теория — да. Но никой не слуша всяка казана дума. Обръща се специално внимание на някои ключови думи, за да се разбере дали се говори за контрабанда на наркотици или други подобни неща. И мога да ви уверя, Юл, че вашето име не е една от ключовите думи. Надзирателите имат много по-сериозни проблеми от това дали един репортер се е върнал на работа.
Хенинг трябва засрамено да признае, че адвокатът най-вероятно е прав.
— Знаете ли дали затворът си води архив с всички номера, набирани от затворниците? — пита той, опитвайки се да преодолее смущението си.
— Предполагам, че да. И е напълно възможно Туре да се е свързал с някой свой приятел — по телефона или с писмо. Той не е първият затворник, който вярва, че е бил несправедливо осъден. Някои пишат на пресата, други на частни детективи.
— Значи двамата с Туре не сте обсъждали възможността някой друг да му помогне?
— Не мога да ви кажа какво съм обсъждал с клиента си…
— Моля ви, Улсвик — прекъсва го Хенинг. — Знам, че трябва да браните интересите на клиентите си, но не говорим за информация, която се отнася до делото. Питам ви защото все още се опитвам да му помогна — въпреки че е мъртъв.
— И можете да направите това само ако разберете от къде Туре е знаел, че сте се върнал на работа?
Хенинг се колебае.
— Това е важно парче от пъзела.
— Трябва да ми обясните логиката.
Хенинг вдишва дълбоко.
— Паралелно с работата си по случая на Туре, аз се опитвам да открия какво се е случило в деня на смъртта на сина ми. Туре твърдеше, че…
Изведнъж го осенява идея, която почти отнема дъха му. Пули се е свързал с него с надеждата Хенинг да успее да го оневини. Стръвта е истината за онова, случило се в деня на смъртта на Юнас.
Ами ако това е причината за смъртта на Пули?
— Какво е твърдял Пули? — пита Улсвик.
— Че е знаел нещо за пожара в апартамента ми — отговаря Хенинг.
— И смятате, че смъртта на сина ви е свързана по някакъв начин с тази на Пули?
— Да. Или… не знам — признава Хенинг, без да вдига глава.
Спомня си онова, което му е казала Елизабет Холан за повредената аларма против крадци. „Това трябва да е станало един ден след обаждането на Пули, тъй като в неделя беше срещата ми с Ерлинг Офус“ — заключва Хенинг. Значи някой е предприел светкавични действия. Първо е открил човек, който може да се приближи до Туре Пули — нещо, за което се изисква време и умения. После е инсталирал апаратура за следене в апартамента на Бренден, когато семейството е било навън — в неделя.
Хенинг клати глава. Твърде малко време. Никой не може да действа толкова бързо и решително… нали?
— Не знам нищо за това — казва Улсвик. — Не съм чул нищо.
Хенинг бавно кимва. Но мисълта отказва да изчезне. „Има и друга възможност, която самият Улсвик ми подсказа“ — мисли си той. Може би Пули се е свързал с друг човек за същото нещо, преди да позвъни на Хенинг.
„Трябва да се докопам до архива с обажданията“ — казва си той.
96
Когато полицията изпраща отпечатъци в лабораторията, отговорът обикновено пристига след пет-шест седмици. Но след като открива колата на Бренден в Киркегатен и намира отпечатъка на дръжката до предната пътническа седалка, Бругелан убеждава съдебния лекар Ан-Мари Сара да накара лаборантите да изоставят всичко друго и да се съсредоточат върху тази нова улика. Идентификацията на отпечатъка отнема едва дванадесет секунди. След като резултатът е проверен ръчно, вече няма съмнение, че отпечатъкът е бил оставен от мъж на име Йорян Мьонес.
Бругелан помни Мьонес от дните си на униформено ченге. Освен това името му се е появило в списъка, съставен от Ньоклеби след описанието, дадено от Елизабет Холан на мъжа, известен като „Фурио“.
Бругелан си мисли колко е нелепо това, че толкова малко хора в управлението имат достъп до базата данни с информация за всички хора, събирана официално и неофициално. Ако имаш описание на някой човек, значи имаш достъп до информация за всички хора, отговарящи на това описание. Понякога тази информация е изключително подробна — не става дума само за криминално досие на въпросния човек.
Бругелан изучава информацията за Мьонес, принтирана от Ньоклеби. Криминалната му кариера започнала още когато бил тийнейджър. Има две предишни осъждания. Първото е за грабеж в Майорстюа, където използвал кола, за да разбие витрината на бижутерски магазин. Другото е за притежание на незаконно оръжие в бар в Осло. Когато ченгетата изненадващо претърсили подредения му апартамент, открили други незаконни оръжия, както и експлозиви и инструменти за влизане с взлом. Заподозрели го за серия от обири в околността, но нямали доказателства. Нещата около него утихнали в края на деветдесетте и началото на новото хилядолетие. По тази причина ченгетата заподозрели, че Мьонес се е издигнал в престъпната йерархия и вече не се занимава с дребни кражби и грабежи, а с организирана престъпност. Това можело да означава всичко — от събиране на дългове до извършване на поръчкови убийства. Но въпреки слуховете, ченгетата така и не открили доказателства срещу него.