— Не. Това само ще влоши нещата. Трябва ни операционна.
— Нямам време за това.
— Състоянието ви може да се влоши значително, нали знаете? Инфекцията може да засегне костите на рамото ви и да се пренесе в кръвта. Това може да доведе до отравяне на кръвта. В най-лошия случай ще умрете.
— Направете най-доброто, на което сте способен. И ми спестете мелодрамата.
— Не виждам какво мога да направя. Предполагам, че раната е на повече от осем часа?
Мьонес кимва неохотно.
— Значи не мога да я зашия. Единственото, което мога да направя, е да я почистя и да я оставя отворена, за да може гнойта да изтича. Ще ви дам антибиотици.
— Звучи добре.
Докторът отваря куфарчето си. Мьонес залита.
— Може ли да пътувам с това нещо? — пита той, сочейки рамото си.
— Не бих го препоръчал в близките няколко дни. Поне докато не овладеем инфекцията.
Мисълта за това да избяга завинаги от Норвегия го подсеща за ампулата, лежаща в сейфа в апартамента му. „Трябва да я вземеш от там — казва си той. — Трябва да се отървеш от всичко, което те свързва с убийството на Туре Пули. Но първо трябва да се оправиш.“
98
Хенинг сяда зад бюрото си и разтрива лицето си с ръце. Столът срещу неговия е празен. „Слава богу, че Ивер ще се оправи“ — мисли си той. Разбира се, Ивер е отговорен за собствените си действия, но все пак не би бил в болница, ако не е Хенинг.
Ченгетата знаят, че Туре Пули е бил убит и най-вероятно вече са поискали списък с неговите телефонни разговори от затвора, за да разберат с кого си е контактувал. Или може би не са го направили. Ако са сигурни, че Йорян Мьонес стои зад убийството, за какво им е този списък? Ще се интересуват повече от това с кого е разговарял Мьонес.
На връщане от офиса Хенинг се обажда на Кнут Улав Нордбьо от затвора „Осло“ и научава, че архивите с обаждания на затворниците се изтриват в случай на смърт или когато затворникът бъде освободен и това се случва в същия ден или на следващия. С други думи вече е твърде късно. Никога няма да може да види списъка. Полицаите биха могли, но само със съдебна заповед.
Така че Хенинг звъни на Ньоклеби. Гласът й е уморен и отегчен и той решава да пропусне формалностите и да говори по същество. Освен това устоява на изкушението да я попита дали още смята, че Туре Пули е убил Юке Брулениус.
— Ще бъда кратък — започва той. — Що се отнася до Туре Пули, предполагам, че сте насочили всичките си усилия към залавянето на Йорян Мьонес? Или разследвате и други улики?
— Все още разследваме други улики.
Хенинг чака уточнение, но такова не идва.
— Можеш ли да ми кажеш нещо за тези улики?
— На този етап не — отговаря предпазливо тя.
— Имаш ли теория защо Туре Пули е бил убит?
— Без коментар.
Хенинг се колебае.
— Поискахте ли да видите списък с всички обаждания на Туре Пули, направени от затвора?
Ньоклеби не отговаря веднага. След това казва:
— Не мога да обсъждам специфични аспекти от разследването с теб, Хенинг.
Той въздъхва.
— Мисля, че ще бъде добра идея да проучите този списък.
— Да, съгласна съм.
Хенинг мълчи.
— Ами… това е всичко. А, да. Утре ще ходиш ли на погребението? — пита той.
— Още не сме решили.
— Разбирам. Е, аз ще ходя.
— Ок. Обади ми се, ако видиш нещо интересно, което според теб си заслужава да разследваме.
— Аз…
Хенинг млъква и се усмихва широко. И когато малко по-късно Ньоклеби затваря, без да се сбогува, усмивката му става още по-широка.
99
Светлината, процеждаща се през прозорците на църква „Солванг“, хвърля студен, син блясък върху пода. „Подхожда си с цвета на столовете“ — мисли си Хенинг, застанал на прага на правоъгълната зала. Белият, украсен с цветя ковчег на Туре Пули е по средата, точно пред амвона. Златни букви, извезани върху дълги бели ленти, изразяват мъката на опечалените.
Хенинг знае, че би трябвало да влезе вътре и да наблюдава церемонията отблизо, но не смее. След това се смесва с опечалените на гроба. Отчасти защото иска да види как ще се държат приятелите на Пули, но и защото Хайди Шус го е помолила да направи няколко снимки. Така че той вади апарата си и започва да снима, но от дискретно разстояние, без да се приближава твърде много. Прави няколко много добри снимки на огромните, мускулести мъже, опитващи се да сподавят сълзите си. Петер Холте прокарва ръка през обръсната си глава и въздъхва тежко. Дрехите му изглеждат така, сякаш всеки момент ще се разпорят. Гайр Грьонинген е пуснал дългата си коса да пада пред очите му. Раменете му са увиснали. Очите на Кент Хари Хансен също са влажни. Слънчевата светлина кара бялата му коса да изглежда като запалена факла.