— Заповядайте — казва секретарката и сочи към един коридор. Хенинг усмихнато й благодари за помощта. Чука два пъти на вратата, на която с големи сребърни букви пише „ВЕРОНИКА НАНСЕН“. Глас от другата страна го моли да изчака малко. След това чува стъпки. Вратата се отваря.
— Здравей, Хенинг — казва Нансен, видимо изненадана.
Прави му път да влезе, след което заобикаля бюрото си и сяда. Хенинг й разказва за убийството на Ван Дерксен. Когато свършва, тя се обляга с лакти на бюрото и косата й пада пред очите.
— Какво, по дяволите, става? — пита Нансен.
— Господ знае — отговаря Хенинг и сяда.
Стаята изведнъж става тясна и тиха. Той и дава известно време, за да осмисли новините.
— Петер е най-очевидният заподозрян след случилото се вчера — започва Хенинг. — Нали и преди е заплашвал да убие Роберт?
Казва го като въпрос, но Нансен не отговаря.
— Знаеш ли какво е правил Петер след бдението?
— Някои момчета отидоха да потренират, струва ми се. Но останалите си тръгнаха.
— Тренирали са вчера?
— Да, постоянно са във фитнеса. Според Петер това бил най-добрият начин да почетат паметта на Туре.
Тя клати глава.
Хенинг си припомня убийствата едно по едно. Юке Брулениус, посечен с брадва. Туре Пули, отровен. Роберт ван Дерксен, застрелян. И тъй като Йорян Мьонес вече е в ареста, значи няма как да е бил той, освен ако не е планирал убийството на Ван Дерксен отдавна.
„Убийците са повече от един — заключва Хенинг. — Сигурен съм.“
— Можеш ли да си служиш с пистолет? — пита той и веднага осъзнава как звучи този въпрос.
— Защо ме питаш това?
— Просто съм любопитен.
— Не ти вярвам. Никога не си „просто любопитен“.
Хенинг се опитва да избегне пронизващия поглед на Нансен.
— Познаваш ли някой, който притежава пистолет?
— Всички, струва ми се.
— Ами Туре? Той имаше ли?
— Да.
— Използвала ли си го?
— Да, няколко пъти. Беше доста отдавна.
— Значи знаеш как да си служиш с него?
— Да.
Лицето й изведнъж потъмнява.
— Но снощи не съм го ползвала, ако това ме питаш.
— Не те питам това — отговаря Хенинг и извръща поглед.
Но той знае, че никой не е имал по-безпроблемен достъп до бокса на Пули от нея. И е могла да има хиляди причини да иска смъртта на своя съпруг, излежаващ присъда за убийство. Ами ако Ван Дерксен е знаел нещо? Ами ако именно затова е бил убит?
105
Командният център — КЦ — се намира между червената и зелената зона на шестия етаж на полицейския участък. Отдел „Тежки престъпления“ провежда всички свои събрания в Командния център. Там се свикват и ежедневните конферентни срещи в осем часа сутринта с представители на Института по съдебна медицина, на които се обсъждат резултатите от последните аутопсии.
Стаята е изпълнена със златно сияние благодарение на скандинавските мебели и жълтия линолеум на пода. Бярне Бругелан сяда на един черен стол и си налива чаша кафе от голямата метална кана. Дежурният полицай, униформен мъж с платинено руса коса и двойна брадичка, стои пред бялата дъска, държейки маркер. Преди да напише името на Роберт ван Дерксен с големи букви на дъската, той вдига панталоните си нагоре, но след малко те пак се свличат.
Дежурният полицай набързо обобщава фактите от случая. Почвата от саксията, отпечатъка от обувка тридесет и девети номер пред апартамента на Ван Дерксен и куршумите. Когато свършва, Бругелан става и осведомява колегите си за случилото се на погребението на Туре Пули.
— Интересно — казва главен инспектор Арилд Йерстад. — Как научи за това?
— Хенинг Юл ми каза — отговаря Бругелан. — Бил е там. Ние също трябваше да изпратим човек.
Бругелан поглежда към Пиа Ньоклеби, която свежда глава. В залата се настанява тягостна тишина. Йерстад гали мустака си с два пръста, след което прочиства гърлото си.
— Трябва да знаем какво е правил Петер Холте след погребението. Бярне, вземи Емил със себе си и му отидете на гости.
Бругелан и Хаген кимват.
— Санлан, ти открий с какви хора е общувал Ван Дерксен. Освен ако не извадим късмет, ще трябва да ги разпитаме всичките.