— Защо не?
— Може би защото е знаел, че няма да може да се справи. Петер е по-силен физически, но Роберт бе много по-ловък с ръцете. Напълно сигурен съм, че Петер нямаше да може да го надвие в ръкопашен бой.
— Може би затова Петер е решил да го застреля.
— Да, но е можел да направи това по всяко време. Защо ще го убива в деня, в който сто човека са го видели да се кара с Роберт? Все едно… все едно е искал да го заловят.
Хенинг кимва в съгласие.
— Владее ли „удара на Пули“?
Хенинг вдига лакът, за да покаже какво има предвид. Грьонинген се колебае.
— Може и да го е пробвал, но както казах, в техническо отношение Петер не е нищо особено. Просто мускулна маса.
„Точно така“ — казва си Хенинг. И ако Петер е бил твърде уплашен, за да се сбие с мъж като Роберт ван Дерксен, значи едва ли си е пробвал късмета с Юке Брулениус.
„Тук има нещо нередно“ — казва си Хенинг. Мислите му отново се връщат към Туре Пули.
— Ти тренира ли с Туре в нощта на убийството на Юке?
— Да, винаги тренирахме заедно.
Хенинг го поглежда.
— Отделни шкафчета ли имахте?
— Да.
— И предполагам, че сте ги заключвали, докато сте тренирали?
— Разбира се. Не сме идиоти.
— Къде държахте ключовете от шкафчетата?
— Дългогодишните членове на фитнеса имаха право да ги оставят на рецепцията или в офиса на Кент Хари. Що се отнася до Туре… зависеше от това кой е на работа. Той предпочиташе да се уповава на хора, а не на ключалки. Защо питаш?
Хенинг пренебрегва въпроса и се замисля. Интересно.
— А докато тренирахте, как разбирахте колко е часът?
— На стената имаше часовник.
Хенинг го поглежда.
— Часовникът зад рецепцията?
Грьонинген кимва.
— Вече никой не носи ръчни часовници. Всички имат мобилни телефони.
„Пули е направил точно това след края на тренировката — мисли си Хенинг развълнувано. Проверил е дали има съобщения или пропуснати обаждания.“ Това е първото нещо, което самият Хенинг прави, след като се събуди или излезе от банята. „Значи не само часовникът на телефона на Пули е бил саботиран“ заключва той.
Часовникът в „Сила & респект“ също е показвал грешно.
Хенинг благодари на Грьонинген за отделеното време и се насочва към фитнеса. Очаква мястото да е пълно с хора, след всичко случило се, но всъщност е точно обратното — вътре няма почти никого. Хенинг предполага, че всички още са в шок.
Стъпва на лилавия килим. Високата жена на рецепцията изглежда дори по-намусена от обикновено, когато го вижда. Хенинг пренебрегва смръщения й поглед и пита дали Кент Хари Хансен е наоколо.
— Не разбрахте ли, че не сте добре дошъл тук?
— Разбрах — отговаря Хенинг. — Но въпреки това трябва да говоря с него. Къде е?
— Не знам.
Хенинг кимва, но вниманието му е привлечено от часовника на стената зад нея. Той вади мобилния си телефон и сравнява двата часовника. Показват един и същ час. „Нищо чудно — мисли си той. — Ако някой нарочно е преместил стрелките в нощта на срещата между Пули и Юке Брулениус, този някой със сигурност ги е преместил обратно по-късно същата вечер или на следващата сутрин. Иначе щеше да се издаде.“
Но кой би могъл да го направи?
— Онзи часовник там — започва той. — Знаете ли дали…
Хенинг се колебае, чудейки се как да формулира въпроса.
— Винаги ли е точен? — пита накрая той и веднага осъзнава, че въпросът му е твърде очевиден.
— Да — отговаря тя, без да вдига поглед от списанието си.
— Знаете ли дали е изоставал… в миналото?
Хенинг изстенва вътрешно. Какъв глупав въпрос! Чува дрънчене на тежести зад себе си.
— Нямам представа — отговаря тя с отегчен глас.
— Питам, защото се чудя дали е изоставал на двадесет и шести октомври преди две години?
Тя вдига глава. Вече не изглежда толкова отегчена.
— Нощта, в която Юке Брулениус беше убит — информира я Хенинг. — Тогава бяхте ли на работа?
Жената изсумтява.
— Да не мислите, че си спомням?
— Не, но можете да проверите, нали? Сигурно имате някакъв списък в компютъра. График на дежурствата или нещо подобно. Колко хора работят тук?
— Трябва да говорите с Кент Хари — казва тя и отново забива поглед в списанието. — Но се съмнявам, че ще иска да ви помогне.