Хенинг вдига глава от монитора. „Само чрез счупването на няколко челюсти — мисли си той. — Защо един главорез, който разрешава всичките си проблеми със своите юмруци, би убил някого с брадва?“
Хенинг прочита още няколко статии за Туре Пули. Кликва на статия, озаглавена „Пули обещава награда от един милион крони“, и чете:
„Осъденият убиец Туре Пули предлага награда от един милион крони за информация, която може да доведе до неговото признаване за невинен.“
— Уау — възкликва Хенинг и кликва на няколко други статии на същата тема, но не открива това, което очаква — лавина от желаещи да предоставят информация на полицията. „Какво означава това? — чуди се той. — Някой трябва да знае нещо, нали?“
„Искам да откриеш кой трябва да седи тук вместо мен.“
„Е, изглежда няма да е лесно — мисли си Хенинг. — След като дори един милион крони не могат да съблазнят този или тези, които знаят нещо по въпроса.“ И доказателствата срещу Пули изглеждат твърде силни. Поканил е Брулениус на среща в изоставената фабрика. Отпечатъците му са открити върху бокса, а кръвта на жертвата — върху дрехите му. Освен това Брулениус е пребит по начин, характерен за репертоара на Пули. Четири куршума, които никой не би могъл да избегне.
Тогава какво се е случило?
Хенинг взима мобилния си телефон и набира Бярне Бругелан. Инспекторът вдига след само две иззвънявания.
— Здравей, Бярне. Обажда се Хенинг Юл.
— Здрасти! — отговаря Бругелан с глас, който сякаш идва от ергенско парти.
— Зает ли си?
— Не повече от обикновено за събота. Пътуваме към Райския залив. Ходил ли си?
— Не.
— Прекрасен плаж, страхотен климат. Ами ти? Нещо ново при теб?
Хенинг докосва краищата на устата си с палец и показалец, след което ги спуска надолу към брадичката си. Не е разговарял с Бругелан от случая с Хенриете Хагерюп — момичето, убито с камъни в парка „Екеберег“ по-рано това лято. И тъй като е помогнал на полицията да разплете случая, той чувства, че са му задължени.
— Работя по един стар случай.
— Това не ме изненадва, но все пак е събота! Никога ли не спираш за почивка?
— Бях забравил, че е събота — оправдава се Хенинг и се замисля. Не може да си спомни последния път, когато за него е имало значение кой ден от седмицата е.
— Слънцето грее, Хенинг. Купи си сладолед. Подишай малко чист въздух!
— Ммм, да. Слушай. Искам да те питам нещо. Участваше ли в разследването на случая с Туре Пули?
Хенинг чува възбудени детски гласове в слушалката и се опитва да ги пренебрегне.
— Не, тогава още работех в отдела за организирана престъпност. Защо?
Хенинг се колебае само секунда, след което отвръща:
— О, просто ми е любопитно.
— Знам, че не ме питаш от любопитство, Хенинг — сопва му се Бругелан. — Какво се опитваш да надушиш този път? Има ли нещо общо с неговото обжалване?
— Обжалване? — повтаря Хенинг и се мръщи.
— Да. Насрочено е за след две седмици, ако не се лъжа.
— Така ли? Не, няма нищо общо с това. Или поне не смятам, че има.
Хенинг задържа дъха си за секунда.
— Този тип е виновен — казва Бругелан.
— От къде знаеш?
— Името Юке Брулениус говори ли ти нещо?
— Не.
— Значи не знаеш, че той уби Видар Фел?
„Видар Фел“ — мисли си Хенинг. Това име вече му звучи познато.
— Кой е той?
— Мислех, че имаш фотографска памет — дразни го Бругелан.
— Фотоапаратът ми се счупи.
Бругелан се смее.
— Поне не си загубил чувството си за хумор. Ще ти кажа това, което трябва да знаеш. Видар Фел беше управител на фитнес салон „Сила & респект“ във Волеренга. Убиха го няколко месеца преди Брулениус. Или може би повече. Пули тренираше в „Сила & респект“ и двамата с Фел бяха приятели.
Хенинг осъзнава, че бузите му са пламнали.
— Защо е бил убит Фел?
— Не си спомням.
— Но Брулениус работеше за шведската мафия, нали?
— Да. Тогава шведските банди управляваха Осло, но ти сигурно знаеш това… Алиша! Не се качвай там, ще си счупиш главата, ако паднеш!