Хенинг очаква въпроси, но Нора просто казва:
— Днес ходих на гроба му.
Хенинг се заковава на място и оставя чашата на масата. Значи това е чул в гласа й. Секундите минават. Той затваря очи.
— Мислех над това, което ми каза в болницата онзи ден — продължава Нора, но сякаш не може да довърши това, което е започнала. Хенинг слуша със затворени очи. Въпреки че гласът на Нора е спокоен и равен, изреченията й сякаш се издължават, превръщайки се в дълги, хищни ръце. — Познавам те, Хенинг. Знам, че нямаше да кажеш това, което каза за пожара, ако си нямал причина. Знам, че не се опитваше да ме нараниш.
Хенинг е изгубил дар слово.
— Не съм ходила на гроба на Юнас от… много време. Беше ме срам.
Хенинг кимва и тишината се завръща. Самият той не е ходил на гроба на Юнас от… от…
Изведнъж Хенинг отваря очи.
Гласът на Нора продължава да звучи в ухото му, но той вече не я слуша. Включва високоговорителя и оставя телефона на кухненската маса, след което се навежда над купчината листа до принтера и започва да рови из статиите за Расмус Биелан, Туре Пули, Юке Брулениус и Видар Фел. Нора продължава да говори, но Хенинг не чува нито дума. Намира статията, която търси. Заглавието гласи:
По-нататък Хенинг чете:
„Това е пълен кошмар — казва Ирене Отнес. Само преди няколко седмици тя погреба своя приятел, Видар Фел, а във вторник научи новината, че някой е преобърнал надгробната му плоча и осквернил гроба. Отнес не се съмнява кой е виновникът. Миналия петък трупът на главния заподозрян за убийството на нейния приятел бе намерен в една стара фабрика в Сторо.
«Това е отмъщението на неговите приятели» — заяви Отнес за «Афтенпостен». Утешава я Гюнхилд Дукен, която открила осквернения гроб рано сутринта в събота, когато отишла да сложи цветя на гроба на Фел. Именно тя се обадила в полицията.
«Ужасно е» — заяви Дукен.“
Хенинг вдига глава, след което зяпва снимката на Ирене Отнес и Гюнхилд Дукен до прекатурената надгробна плоча на Фел.
„Ужасно е“.
— Разбираш ли какво ти казвам? — пита Нора.
Хенинг не отговаря. Продължава да зяпа снимката, придружаваща статията. Съсредоточава се върху очите на Гюнхилд Дукен.
След което хуква навън.
111
Хенинг се спуска надолу по стълбите и излиза в късния следобед. Дъждът барабани по плочките на двора. Вижда малка лопатка, забита в една саксия. Навежда се да я вземе и я прибира в зеления си сак, но когато се изправя, мобилният му телефон се изплъзва от джоба на ризата му и цопва с лицето надолу в една локва. Хенинг псува, взима го и бърше дисплея. Натиска произволно копче. Все още работи. Изправя се, открива своята „Веспа“ и потегля. Лошото време не го смущава. Точно обратното — може и да му е от полза.
Движението не е натоварено и само след десет минути вече вижда оградата на гробище „Гамлебиен“, където е погребан Видар Фел, заедно с още седем хиляди души. Хенинг се качва на тротоара и паркира до оградата. Високите смърчове, растящи покрай нея, закриват гледката към гробището от пътя. Минаващи коли пръскат вода от локвите по шосето. Хенинг решително се насочва към най-близкия вход и вади телефона си, за да набере Бругелан още веднъж.
Но този път телефонът му е мъртъв.
Спира и невярващо се взира в сивия, влажен дисплей. Отново опитва да го включи. Пак нищо.
— Проклятие — псува на глас, връща телефона в джоба си и влиза в гробището. Фина мъгла пълзи към него и обвива дърветата и храстите. Хенинг знае, че Фел е погребан близо до правоъгълен фонтан, който се е виждал на снимката от статията. Тръгва по една пътека от плочки, между които е израснала трева. Миризмата на влажна есен и свежи цветя го следва по петите. Надгробните плочи около него приличат на високи черни зъби, заобиколени от цветя, смачкани от силния дъжд. Не след дълго минава между две неголеми дървета и вижда високи храсти, образуващи пътека, водеща към фонтан. „Трябва да е това“ — мисли си Хенинг, докато мъглата бавно се приближава.
Когато достига фонтана, Хенинг спира и се оглежда. Надгробните плочи продължават във всички посоки. Безуспешно опитва да си припомни подробности от снимката. Започва да обикаля фонтана, четейки имената на покойниците. Име след име. Малко по-нататък вижда отворен гроб, покрит с платнище. До него има купчина пръст, също покрита с платнище. Когато прави пълна обиколка около фонтана, Хенинг спира. Вижда името „Видар Фел“, изписано на една надгробна плоча, скрита от храсти. Приближава се и известно време разсъждава върху буквите и числата, които оформят този прекъснат живот. Дъждът се усилва.