Хенинг кимва и се усмихва.
— Хайде тогава — казва Ивер и пляска с ръце. — Разкажи ми всичко. Надявах се, че ще дойдеш още вчера. Защо се забави?
— Напоследък бях доста зает.
— Забелязах — отговаря Ивер и сочи телефона си. — Обзалагам се, че Орела е доволен. Сигурно вече не те тормози за „сензации“, а?
Хенинг отново се усмихва.
— Не, оставя ме да работя на спокойствие. Имаш поздрави от нея, между другото.
— Хм. Добре. Време е да започваш. Хайде, че направо полудявам от скука тук!
— Какво искаш да знаеш?
— Всичко.
Хенинг се смее.
— Прочетох статиите ти за ключа от апартамента на Петер Холте, който останал в Дукен, и за часовника във фитнеса, но не знам нищо за убийството на Юке Брулениус. Много съм любопитен по този въпрос — все пак едно момиче да надвие мутра като него… неравностоен сблъсък, независимо от това колко ядосана е била.
Хенинг се намества в стола.
— Гюнхилд Дукен отишла във фабриката преди Юке и Туре. Влязла в сградата, но оставила вратата отворена, надявайки се, че Юке ще си помисли, че Туре вече е дошъл. Той бил известен с това, че винаги идвал навреме. Юке, разбира се, клъвнал на въдицата. Дукен се скрила зад една колона. Когато Юке минал покрай нея, тя го нападнала, удряйки го с брадвата във врата, горе-долу тук. — Хенинг показва мястото на собствения си врат. — Първият удар почти отсякъл главата му. Останалото било лесно. Ударила го още тринадесет пъти с брадвата. В гърба, раменете, ръцете и врата.
— Господи! — възкликва Ивер. — Била е направо бясна. А след това счупила челюстта му?
— Да. Но имала нужда от още нещо, за да свърже Пули с убийството.
— Бокса.
— Точно така.
— Чакай малко. Защо е използвала брадва? Не е ли било по-лесно да застреля Юке, както направи по-късно с Роберт ван… как му беше името?
— Добър въпрос. Дукен отказва да разкрие защо е избрала това оръжие, но аз имам една теория. Чувал ли си за скандинавския бог Форсети?
— Не.
— Видар Фел имал слабост към скандинавската митология, наследена от баща му. През годините Дукен също се заразила. Не забравяй, че именно тя е проектирала „Асгард“. Планът на Дукен бил да отмъсти за смъртта на Видар Фел — искала справедливост за него. Форсети е бог на правосъдието в скандинавската митология. И имал брадва.
— Ами боксът? Как е успяла да се докопа до него?
Хенинг се почесва по челото.
— Когато Туре Пули се отказал от събирането на дългове, той окачил бокса на стената в кабинета си като символ на своето пенсиониране. Всички, които познавали Туре, знаели това. Когато Пули поканил своите приятели от „Сила & респект“ в апартамента си, за да обсъдят какво да правят с Юке Брулениус, Дукен го откраднала. Нали дълги години си изкарвала прехраната с кражби.
Ивер кимва. Впечатлен е. Известно време двамата мълчат.
— Всъщност — казва Хенинг и става. — Не съм дошъл само за да си приказвам с инвалид като теб.
— Знаех си.
— Имам въпрос към теб. От Петер Холте.
117
Една седмица след ареста на Гюнхилд Дукен, Хенинг се среща с Вероника Нансен пред гара „Согнсван“. Тя го прегръща топло.
— Радвам се да те видя, Хенинг.
— И аз теб. Как си?
— Горе-долу. Ами ти? Чух, че си бил доста зает напоследък.
— Да, имаше много истории за разказване — отговаря той с усмивка.
Минават покрай Спортния център и се насочват надолу към езерото. Разминават се с жени, бутащи детски колички, и мъже, облечени в анцузи и тичащи за здраве.
— Не съм предполагала, че Петер ще се съгласи да говори с пресата — казва Нансен. — А още по-малко, че ще бъде толкова откровен и ще говори за това колко ужасно е да стоиш в ареста, мислейки си, че ще бъдеш осъден за нещо, което не си извършил, точно като най-добрия си приятел. Свърши страхотна работа, Хенинг.
— Благодаря — отговаря той и се изчервява. — Между другото, това не беше единственото нещо, което си призна.
Хенинг й казва как същият страх е накарал Холте да поеме отговорност за нападението над Ивер Гюнешен. Кент Хари Хансен бил бесен, когато се върнал в „Сила & респект“ след интервюто с Ивер. Холте влязъл в кабинета му и Хансен му разказал всичко. По-късно същата вечер, когато Ивер посетил „Асгард“, Холте го разпознал на вратата и решил да поеме нещата в свои ръце. Видял възможност да защити приятелите си и да се издигне в техните очи. Не възнамерявал да пребива Ивер толкова сериозно. Просто не знаел кога да спре.