За момент гласът на Бругелан изчезва. Хенинг вече си спомня случая. Фел е убит малко преди смъртта на Юнас. Проучвал е случая, но не си спомня кога е спрял.
— Но ако Брулениус е бил убит като отмъщение за смъртта на Фел, някой отмъстил ли е за самия Брулениус?
— Плъзна слух, че някой съборил надгробната плоча на Видар Фел, доколкото си спомням, но нищо повече. Едва ли е имало смисъл Пули да бъде убиван след неговия арест. Защо работиш върху този случай сега?
— Не знам дали работя върху него.
— Звъниш ми в събота.
— Да, за което се извинявам.
— Да бе. Туре Пули имаше жена, доколкото си спомням. Мамка му…
— Какво?
— Защо най-големите копелета успяват да свалят най-готините мацки?
Хенинг не отговаря.
— Както и да е. Говори със заместник-комисар Пиа Ньоклеби — продължава Бругелан. — Тя отговаря за този случай. И за всички останали, между другото.
— Добра идея.
— Но изчакай до понеделник, ако обичаш — бърза да добави Бругелан.
— Ммм — казва Хенинг и затваря.
„Няма да е лесно — мисли си той. — Убийства и отмъщения между членове на криминални банди, които са на практика недосегаеми — особено за един журналист. Но ако Пули е невинен, значи някой е успял да убие Юке Брулениус, така че да го натопи. Това само по себе си не е никак лесно. Убиецът е хитър и безскрупулен. И със сигурност няма да му хареса, ако започна да ровя в миналото.“
9
Далечните фарове на бърза кола се провират между дънерите на дърветата, пронизвайки наближаващата есен със своята студена белота. Йорян Мьонес стиска здраво волана и поглежда в огледалото, за да е сигурен, че не го следят. „Това би било голямо постижение — мисли си той. — Със скоростта, с която се движа.“
Часовникът на таблото показва 02:15. Мьонес е слязъл от главния път преди доста време. Чакълът под гумите му хрущи, а колата лети в мрака. Знае, че другите вече са пристигнали. Не са работили заедно от години, но тези мъже са професионалисти, които винаги са готови. Флюрим Ахметай е там, защото знае всичко за компютрите и не съществува алармена система, която да не може да обезвреди. Дюрим Реджепи е там, защото няма по-добър от него във влизането и излизането от чужди домове. Йетон Поколи е там, защото е майстор в следенето на хора. Освен това има злъчен поглед и реноме на „лошо момче“, което го прави идеален сваляч на норвежки жени. Докладите му доказват, че тези негови умения могат да се окажат много полезни.
Мъжете, които в момента го чакат, винаги сядат на постлана маса — плановете вече са изготвени и те просто правят това, което им се каже. Мьонес е различен. Той живее, за да твори. Обича да извършва предварителни проучвания, да събира информация, да съставя планове за неочаквани развития. Това е любимата му фаза от всяка операция. И когато всичко се развие по план, по неговия план, той се чувства истински щастлив. Любимото му хоби е да чете за себе си във вестниците след края на операцията, абсолютно сигурен, че полицаите никога няма да го заловят.
Мьонес намаля скоростта и завива по един тесен черен път. След стотина метра вижда червената хижа. Паркира до два мотора и едно тъмносиньо беемве. Мьонес се усмихва и клати глава, гледайки луксозния автомобил. След това отваря вратата и стъпва на импровизирания паркинг. Поглежда към хижата, където все още свети. Приглушени разговори нарушават нощната тишина.
Мьонес изважда клетката и раницата от багажника на колата си. След това отива до вратата на хижата, но не си прави труда да почука — просто натиска дръжката и влиза. Ръката на ниския, кльощав мъж, седнал на дивана, веднага се стрелва към пистолета на масата. Той маха предпазителя и насочва дулото към него.
„Два пъти за една седмица — мисли си Мьонес. — Става ми навик.“
— Спокойно, Дюрим. Аз съм.
Дюрим Реджепи го гледа няколко секунди, преди да снижи пистолета. Мьонес се усмихва и прави няколко крачки навътре в стаята. Овалната маса е отрупана с карти и чипове, а над нея виси облак от цигарен дим, подобен на синя паяжина.
— Кой печели? — пита той и оставя клетката на масата, в която една костенуркова котка дреме на стомаха си. Сваля и раницата.
— Флюрим има най-много чипове — отговаря Реджепи на развален шведски. Мъж с мохиканска прическа се обръща към него. Широката му усмивка разкрива остър сребърен пиърсинг на езика. Мъжете отново се съсредоточават върху играта.
— Побързай, твой ред е — казва Ахметай със същия източноевропейски шведски акцент, обръщайки се към набит мъж, облечен в сиво долнище на анцуг, който се е облегнал на масата и внимателно обмисля следващия си ход. Под бялата му тениска се вижда космато шкембе. Йетон Поколи потупва носа си с показалец, след което слага две карти на масата и избутва всичките си чипове в центъра.