Разследване на пожара: Пожарът е започнал в коридора зад входната врата отляво, гледано от площадката на стълбището. Най-много щети са нанесени върху вътрешната западна стена. Тя е напълно обгорена от страната към коридора, като има щети и от другата й страна.
Стената между коридора и стълбището е сериозно повредена, тъй като вътрешната стена е била напълно унищожена, но щетите от пожара са значително по-малко от другата страна на панела.
След като изчистихме отломките от пода, забелязахме, че покритието (линолеум) е сериозно обгорено и има следи от горене по повърхността на дървените дъски отдолу. Тези щети се простират по цялото протежение на пода и стигат чак до стените.
Взети проби: Взехме парче от частично обгорената дървения на вътрешната западна стена.
Изследване на материалите: Пробата ще бъде изпратена в лабораторията за тестване.
Наблюдения: Снимката показва, че пожарът е започнал ниско, в коридора пред входната врата на апартамента. Нанесените щети са сравнително големи и пожарът се е разпространил из почти целия апартамент. Отвореният прозорец на кухнята е ускорил разгарянето на пожара.
Няма следи от влизане с взлом по входната врата.
Главен инспектор Том Арне Свеен“
Хенинг оставя доклада на масата. „Значи кухненският прозорец е бил отворен“ — мисли си той. Но не може да си спомни защо. Може би двамата с Юнас са пържили яйца и той е решил да проветри стаята? Защо не са си препекли филийки?
Хенинг поглежда в плика и открива жълта леплива бележка, най-вероятно паднала от доклада. Изважда я. На нея пише: „Звънни ми, когато прочетеш доклада“. Отдолу се изписани инициалите на Офус и неговият телефонен номер. Хенинг веднага му звъни и се представя.
— О, здравей — казва Офус. — Прочете доклада, така ли?
— Да.
— Не можах да ти изпратя снимките, но те едва ли щяха да ти помогнат много, защото са фотокопия. Черно-бели, нали разбираш. Всичко черно изглежда като сажди.
— Хм.
— Но исках да те попитам нещо за входната врата. Ти ми каза, че винаги си я заключвал, но не помниш дали си я заключил в деня на пожара, нали така?
— Да — отговаря Хенинг, заинтригуван.
— В доклада пише, че входната врата е била отключена и че няма следи от влизане с взлом.
— Което означава, че не съм я заключил.
— Така изглежда. Но когато разгледах снимките на вратата, нещо привлече вниманието ми. Имаше ли нещо закачено на нея? Снимка, лист хартия — нещо такова?
— Не. Или… по-точно не си спомням. Но се съмнявам. Закачахме неща на хладилника. А, да. Веднъж закачих една рисунка на Юнас, която беше направил в детската градина, но от външната страна на вратата.
— И си сигурен, че не си закачил нещо от вътрешната страна?
— Да. Нямам спомен да съм го правил. Защо питаш?
Известно време Офус мълчи.
— Намерихме карфица, забита от вътрешната страна на врата. Тя също беше силно обгорена. Затова те попитах дали си закачил нещо на вратата.
— Но какво означава това?
— Означава, че ако си прав и някой е искал да те сплаши, може би този някой е закачил бележка от вътрешната страна на вратата ти, която е трябвало да видиш на излизане. Звучи ми логично, как мислиш? — пита Офус.
„Да, звучи напълно логично“ — мисли си Хенинг и опитва да си представи сцената. Затваря очи. Когато ги отваря, има чувството, че се е върнал в най-ужасния си кошмар. Буден е, но не размахва ръце пред лицето си, опитвайки се да прогони дима. Този път димът стои напълно неподвижно. Пламъците щипят и изгарят лицето му. Лъч светлина пронизва димната завеса — отвор, през който може да надникне. Светлината се усилва и става все по-ярка и… изведнъж Хенинг вижда… себе си. Гледа вратата, докато пламъците пълзят по стените и горещината го притиска като огромен юмрук. Прави крачка назад, готов да скочи през стената от пламъци, но изведнъж спира. И точно тогава забелязва парчето хартия, закачено на вратата. Стандартен лист, размер А4. На него пише: „ПЪРВО И ПОСЛЕДНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ“
119
Тази вечер Хенинг седи няколко часа пред екрана на компютъра си, чакайки 6tiermes7 да влезе в мрежата. Наближава полунощ, когато най-накрая получава отговор.
Хенинг веднага описва бележката с предупреждението.
6tiermes7: И не си забелязал нищо? Не си чул някой да влиза?
МакаПака: Не. Събудих се от писъците на Юнас.