— Така е — съгласява се Торлайф. — Мама прави всичко по-добре.
— Не е по-добра в забелязването на сърни — посочва Юлие.
— Не, не съм по-добра в забелязването на сърни — признава Елизабет. — Веднъж видяхме двадесет и пет до шосето на връщане от Копенхаген. Двадесет и пет!
— Това вярно ли е?
— Напълно! Тати пръв ги видя.
— Това вярно ли е, тати?
Торлайф кимва и се усмихва гордо, след което отрязва върха на яйцето си.
— И не бяха само сърни. Имаше и крави, и овце.
— И вятърни мелници — намесва се Елизабет. Торлайф се усмихва и поръсва скалпираното си яйце със сол. Другите около масата също започват да се хранят, посягайки към ролца, масло, сирене, мармалад и мезета.
— И така — започва Торлайф. — Какво ще правим днес? Някакви предложения?
— Може ли да отидем на кино? — пита Пол.
— Искам да плувам — възразява Юлие.
— Плуваме цяло лято. Не може ли да отидем на кино? Отдавна не сме ходили! Хайде!
— Киното е скъпо — казва Елизабет. — Особено ако отидем всички.
— Мама е права — съгласява се Торлайф. — Какво искаш да правим днес, мамо?
— Прочетох във вестника, че ферма „Бугстад“ е отворена за посетители. Може би…
— Така ли? — писват децата в унисон. — Може ли да отидем там? Моля те, моля те, моля те!
Елизабет поглежда децата, след което се обръща към Торлайф.
— Наистина ли смяташ, че ходенето във ферма „Бугстад“ ще бъде по-евтино от киното? — пита той с усмивка.
— Не, но не бива да прекарваме целия ден на закрито. Времето е прекрасно.
— Искаме да отидем във фермата, тати. Моля те! Моля те!
Торлайф клати глава.
— Добре — предава се той и децата веднага започват да пискат и да подскачат от радост. — Но трябва да закусите добре. Чувате ли? Поне по едно хлебно ролце на човек. Ясно ли е?
— Да, тати!
Торлайф захапва своето ролце и поглежда към Елизабет, а след това към децата си. Неделя сутрин и всички са щастливи.
Животът е прекрасен.
12
Квартал „Улевал“ се намира в община „Нордре Акер“ и е построен малко след края на Първата световна война с цел там да бъде преселена работническата класа на града. Работниците са насърчени да изоставят малките си апартаменти и да заживеят в по-големи къщи със собствени градини, но не след дълго заможните хора опропастяват тази идея и днес цените на имотите в „Улевал“ са сред най-високите в Осло.
„Прекрасен район на града“ — мисли си Хенинг, когато таксито спира пред площад „Джон Колет“. Да живееш в този квартал е въпрос на престиж, но Хенинг не смята, че това е била причината Туре Пули и Вероника Нансен да си купят къща тук. Имотите са добре поддържани, повечето фасади са покрити с увивни растения, всички градини изглеждат прекрасно и навсякъде има чаровни малки кафенета.
Не му отнема много време да открие тухлената сграда, където Нансен е избрала да остане, въпреки присъдата на съпруга си. Може би просто иска да запази нещо от предишния си живот. Хенинг звъни на вратата и тя веднага се отваря. Задъхва се, изкачвайки стълбите до втория етаж. Входната врата е оставена отворена за него. Влиза в антрето и вижда огромен гардероб, скрит под безупречно чисти огледала. Над дневната виси красив полилей, който блести, въпреки че лампата не е включена.
Вероника Нансен е облечена в широк сив анцуг, розов потник и тънък сив суичър. На главата й има розова бейзболна шапка, а конската й опашка виси отзад.
— Виждам, че сте намерил мястото — казва тя и се усмихва мимолетно.
— О, да — отвръща Хенинг и се усмихва в отговор, въпреки че още е задъхан. Белезите го сърбят и той забелязва, че тя ги разглежда, докато се ръкуват. Ръката й е малка, като ръката на дете.
— Кафе? — пита тя.
— Да, ако обичате — отговаря Хенинг и тръгва след нея към кухнята. Подът е покрит с тъмносиви мраморни плочки, а до вратата има вграден съд за охлаждане на вино. Хенинг вижда парна фурна, скъпа машина за еспресо и две стоманени готварски печки, едната от които е огромна. Само островът в центъра на кухнята е по-голям от неговата спалня.
— Да седнем там — казва Нансен и посочва към два високи стола до барплота с блестящи метални крака и ярко жълти седалки. — В дневната е разхвърляно — оправдава се тя. Хенинг, който винаги се смущава в присъствието на луксозни предмети, се покатерва върху стола и се намества неловко. Решава да облегне лактите си на бара, където купа с плодове го изкушава с ярките си цветове.