— А след това ще кажеш на тати какво научи току-що, нали? — вика Елизабет след дъщеря си.
— Да!
Елизабет се усмихва и го поглежда нежно.
— Здрасти — казва тя с глас, изпълнен с мекота и любов. — Добре ли подремна?
Турлайф клати глава и си налива втора чаша с вода.
— Изглеждаш отпочинал.
— Така ли? — пита той.
— Очите ти са подпухнали. Сякаш най-накрая си успял да се наспиш.
— Сигурно е алергична реакция.
— О, горкичкият. Не трябваше да идваш с нас в конюшнята. Взе ли си лекарството? По-добре ли се чувстваш?
— Малко по-добре.
Тя го гали по бузата и го поглежда така, сякаш е малко дете. След това сваля обувките си и ги изригва настрани. Турлайф чува как Юлие пее щастливо през открехнатата врата на банята.
— Ще поправиш ли алармата днес?
— Какво?
— Алармата против крадци. Трябва да извикаме някой да я погледне.
— А, да.
Турлайф си припомня, че когато са се върнали от ферма „Бугстад“, са заварили алармата повредена.
— Тати — изкрещява Юлие и влита в кухнята. — Знаеш ли какво?
— Не.
— Научих се да карам колело!
Тя го гледа с неподправено задоволство.
— Така ли?
Юлие кимва, преливаща от гордост.
— Искаш ли да видиш, тати? Искаш ли да ти покажа?
Турлайф поглежда Елизабет. Родителите на Юлие също преливат от гордост.
— Разбира се, че искам да ми покажеш, миличка. Изчакай само да си сложа обувките.
16
Хенинг крачи по златисто-кафявия под на ресторант „Ярлен“. Първото нещо, което вижда на влизане, е стена, боядисана наполовина в червено и наполовина в бяло. Стенните свещници приличат на шапки, които някой е залепил с перифериите нагоре. Масите са постлани с бели покривки, но няма почти никакви клиенти.
Хенинг си избира една маса в центъра на залата и си поръчва датски телешки бургер с картофи, зеленчуци и червено цвекло само и единствено защото харесва Дания и датчаните. Докато чака храната да пристигне, поглежда през прозореца към петметровата стена от другата страна на улицата.
Затвор „Осло“.
„Той е някъде зад тази стена — мисли си Хенинг. — Мъжът, който знае нещо за пожара.“ Иска да се срещне лице в лице с Туре Пули възможно най-скоро.
Хенинг все още се чувства приятно сит, когато Грьонинген влиза в ресторанта, точно два часа и петнадесет минути след краткия им разговор в „Сила & респект“. Той се е изкъпал и преоблякъл в тесни кожени панталони и бяла тениска, под която прозира голямото му шкембе. Крачките му са премерени и решителни, а ръцете му висят на разстояние от торса, сякаш постоянно носи нещо под мишниците си. Дългата му коса се спуска свободно върху раменете, но темето му вече е започнало да оплешивява, оставяйки място за дълбоки бръчки.
Хенинг се изправя.
— Струва ми се, че по-рано не се представих както трябва — започва той и протяга ръка. — Хенинг Юл.
Грьонинген неохотно се ръкува с него.
— Позволяваш си твърде много — казва той.
— Защо?
— Да влезеш във фитнеса и да ме заговориш за… — Грьонинген млъква и се оглежда, но вижда само едно шумно семейство с деца на една маса в ъгъла. — Имаш късмет, че никой не те видя — продължава той.
— Късмет за мен или късмет за теб?
Грьонинген не отговаря.
— Значи никой не знае, че се опитваш да откриеш човека, натопил Туре?
Грьонинген го поглежда и понечва да отговори, но после се разколебава и решава да каже друго.
— Да влезеш в този фитнес и да започнеш да задаваш въпроси не е много умно — обявява той. — Хората ще си помислят, че си доносник.
— И тези примерни граждани, за които говориш, са такива параноици?
— Знаеш какво имам предвид.
— Струва ми се, че знам. Но исках да говоря с теб, защото Вероника ми каза, че си опитал да помогнеш на Туре.
— Опитвах и опитвах — отговаря той и провисва нос.
— Значи още нищо не си открил?
Грьонинген се е втренчил в салфетката си.
— Не.
— Това обяснява защо вчера Туре ми се обади — казва Хенинг и чака Грьонинген да вдигне глава, което той прави след около половин секунда.
— Обадил ти се е?
— Да. Помоли ме за помощ. И тъй като ти също се опитваш да му помогнеш, реших, че можем да обединим усилията си.
Грьонинген изсумтява презрително.
— Напълно ми е ясно — продължава Хенинг, — че не знаеш дали можеш да ми се довериш. И още никой не е прибрал наградата от един милион крони. Но можеш да се успокоиш, Гайр. Не ми пука за парите. Имам друга причина да се съглася да помогна на Туре.