Но стрелецът върви към тях. В продължение на няколко панически секунди те се чудят какво да направят — да потеглят към него или да последват хората, към които стреля той. Решават да се приближат към стрелеца и да му покажат, че са бели. Мъжът спира да стреля, когато колата се приближава. Виждат, че е въоръжен с норвежка пушка АС-З. Нямат шанс да избягат. Турлайф е убеден, че всеки момент ще умре. Стрелецът може да ги застреля за около три секунди. Може би по-малко.
Но вместо да ги убие, той кляка зад колата. Турлайф заснема как мъжът стреля към двамата младежи, които допреди малко са интервюирали — кадри, излъчени по TV2 по-късно същия ден. Оказва се, че стрелецът е войник с лична вендета срещу друго племе. Но смъртният страх, който е изпитал Турлайф, докато си е мислел, че мъжът ще ги убие, се оказва невъзможен за описване. По-късно той се опитва да го опише, на хартия и в разговори с приятели, но така и не успява. Всичко се е случило твърде бързо. Като млад, Турлайф е катастрофирал с колата си, която се е превъртяла няколко пъти, преди да се озове в храстите. Но всичко е отнело не повече от три секунди и той не е имал време да помисли над това, че животът му може да свърши.
На следващия ден Греверуд и Турлайф посещават болница и интервюират мъж, чието лице е наполовина обезобразено след нападение с киселина.
— Покажете на света — казва той. — Покажете на хората какво се случва тук.
Точно в такива моменти Турлайф осъзнава колко стойностна е работата, която върши. Колко важна. Да разкриеш нечия жестокост, да привлечеш вниманието на хората, да я разгласиш пред света, за да може той да реагира.
Малко по-късно двама носители на Нобеловата награда посещават района и убеждават страните да сключат примирие. Конфликтът е разрешен. Едва ли това е ставало заради кадрите, заснети от Турлайф, но може би те са спасили няколко живота. Първата му задача, след като се връща в Норвегия, е да интервюира политик от опозицията, недоволен от състоянието на норвежките пътища. Иска му се да повърне.
„Днес може би няма да ми се наложи да летя до Елдорет“ — мисли си Турлайф и сяда на едно от свободните места в техническия отдел на втория етаж. Още не е дошъл нито един продуцент или редактор. Очертава се спокоен работен ден.
Турлайф влиза в мрежата и проверява дали някой е планирал задача за него. Не, но това може да се промени изключително бързо.
— Здрасти, Туфе.
Турлайф се обръща. Гури Палме влиза в стаята с присъщата си елегантна грация. Помещението сякаш става по-голямо. На лицето й грее обичайната й усмивка — заразна и съблазнителна. Палме се оглежда.
— Всъщност търсех Райнертсен, но…
— Току-що влизам — отговаря Турлайф. — Не съм го виждал днес.
— Така ли? Тогава защо ти не дойдеш с мен?
— Разбира се. Каква е работата?
— Нищо сензационно. Отиваме на гости на един адвокат, който днес ще работи от вкъщи. Но потегляме след петнадесет минути.
— Ок. Ще имаш ли нужда от нещо специално за записа?
— Не. Знам, че винаги носиш най-добрата апаратура, така че…
Турлайф се усмихва. Тя отива до диспенсъра за вода и натиска копчето, което пуска пластмасовата чашка. Сините й джинси се впиват привлекателно в глезените и бедрата й. Якето скрива само половината й дупе. Изкуството на съблазняването. Гури Палме го владее до съвършенство.
— Може би ти знаеш какво трябва да направя — казва изведнъж Турлайф и се завърта на стола си, за да я погледне в очите.
— Какво?
— Отдавна работиш в криминалния отдел. Някога налагало ли ти се е да проверяваш регистрационния номер на кола?
— Да, много пъти. Защо?
Турлайф се колебае.
— Просто съм любопитен.
— Можеш да изпратиш есемес с номера на една агенция и те ще ти изпратят линк. Но има един още по-лесен начин — просто влез в сайта на регистъра „Брьоньойсунд“.
— Моля те, би ли ми показала?
— Разбира се — усмихва се тя и пристъпва към него. Турлайф избутва стола си настрани, за да й направи място. Палме се навежда над клавиатурата и русата й коса пада напред, но тя я прибира зад ушите си, за да не й пречи. Ухае на нещо прекрасно. Турлайф не знае дали това е шампоан или парфюм. Не че има значение. Чудесна миризма.
— Ето — казва Палме и се обръща към него. — Набираш номера тук — тя сочи екрана. — След това натискаш Enter и абракадабра — излиза страница с информация за колата.