— Забравете, че попитах. Просто ми беше любопитно.
22
Хенинг информира Хайди, преди да тръгне към полицейския участък. По пътя се обажда на Пиа Ньоклеби. Тя не е единственият заместник-комисар в участъка, но откакто се е върнал на работа, Хенинг контактува най-често с нея.
— Здравей, Пиа. Обажда се Хенинг Юл.
— Здрасти, Хенинг.
— Би ли ми отделила няколко минути?
Отговорът й се забавя.
— Добре. За какво става дума?
— Би ли излязла навън, ако обичаш?
— Къде?
— Аз съм пред участъка. На чист въздух.
Това е лъжа — още не е стигнал, но знае, че ще й отнеме известно време да слезе от петия етаж.
— Сега?
— Да, ако обичаш. Писна ми да стоя тук сам, въпреки хубавото време.
Втора пауза.
— След малко имам заседание, но…
— Купих ти сладолед.
Втора лъжа.
— Така ли? Ама в момента съм на диета.
— На диета? Ти?
— Ха-ха.
Хенинг също се смее, но прозвучава твърде фалшиво.
— Ок, дай ми няколко минути. И без това имам нужда от почивка.
— Седя на една пейка вляво от изхода. Побързай, защото сладоледът ти ще се разтопи.
— Добре, добре. Идвам.
Ньоклеби минава покрай група пушачи, заели своето обичайно място на десетина метра от главния вход на участъка. Син облак цигарен дим се издига към слънце то. Хенинг й махва, когато я вижда.
Както винаги, заместник-комисар Ньоклеби е облечена в своята униформа. Слънчевите й очила подчертават красивите й скули. Хенинг за първи път забелязва, че тя е доста привлекателна. Има симпатично лице и чувствени устни. Когато се приближава, той вижда, че кожата й е съвършено гладка, с деликатен загар. Няма торбички под очите, въпреки че работи много. Лъскавата й кестенява коса е подрязана късо над ушите и врата и сресана на път. Тялото й изпълва униформата — не твърде много, но и не твърде малко.
Ньоклеби сяда до него.
— Здравей, Хенинг.
— Здрасти.
Подава й сладоледа — ягодов крем сладолед в чашка, купен от една будка на отсрещния тротоар.
— Надявам се, че обичаш ягода.
— Всички момичета обичат ягода — усмихва се тя.
Хенинг я гледа как разкъсва целофана, с който е опакована малката лъжичка. Вдига чашката.
— Много ти благодаря.
— За нищо.
— Опитваш се да ме подкупиш, а?
— Да. Успявам ли?
— Чакай да опитам сладоледа и после ще ти кажа.
Хенинг отново се усмихва. Тя загребва от мекия сладолед, лапва лъжичката и затваря очи.
— Мммм. Никак не е зле.
Хенинг се смее. Ньоклеби поглежда към булеварда, който води към затвор „Осло“.
— Предполагам, че не си дошъл тук само за да ядеш сладолед.
Хенинг отхапва от сладоледа си и отговаря:
— Започнах да проучвам случая Туре Пули.
Ньоклеби лапва втора лъжичка сладолед и го поглежда.
— Открили сте доказателства на местопрестъплението, уличаващи Пули — продължава Хенинг, — но има и други улики, които пораждат съмнения. Просто съм любопитен: разследвахте ли други заподозрени?
Ньоклеби се усмихва кисело.
— Ако намекваш, че сме взели под внимание някои доказателства и сме пренебрегнали други…
— Няма да е за първи път.
— Не се е случвало, откакто аз съм тук.
Ньоклеби облизва устните си и оставя чашката на пейката.
— Някои от приятелите на Туре няма да се съгласят с теб. Според тях полицията от години се опитвала да го арестува за нещо.
— За нещо?
— Да. Според тях Туре е бил натопен.
— Господи, Хенинг — възкликва тя. — Хората, които казват подобни неща, гледат твърде много американски филми. Норвежката полиция не топи хора.
— В пресата редовно се появяват статии за некомпетентна полицейска работа, неоправдани арести, изчезнали улики, дори фалшифицирани доказателства. Наистина ли е странно това, че обикновените хора нямат пълна вяра в професионализма и почтеността на днешните органи на реда? Някои смятат, че Пули е бил арестуван само за да бъде запазена репутацията на полицията.
Ньоклеби не отговаря. Тя е скръстила ръце и сключила вежди. Известно време двамата гледат грижливо подрязаната трева пред участъка. Един мъж бута косачка близо до паважа.
— Не исках да критикувам теб, Пиа — казва Хенинг след дълга пауза.