— Знам.
— Самият Пули се е обадил в полицията, нали?
— Да.
— И сте претърсили района около фабриката за оръжието, с което е било извършено убийството?
— Разбира се.
— Защо Пули се е върнал на местопрестъплението, за да се обади в полицията?
— Най-вероятно, защото не е успял да открие бокса си.
Хенинг я поглежда.
— Наистина ли смяташ, че това звучи убедително?
— Не. Не звучи убедително, но е напълно възможно. Струва ми се, че човек като Туре Пули би осъзнал, че ще му бъде трудно да убеди полицията, че не е бил замесен в убийството на Юке Брулениус. Твърде много хора са знаели, че го е поканил на среща във фабриката. Затова е скрил най-важната улика срещу себе си, оръжието, с което е било извършено убийството, след което е съчинил тази история за конспирация, насочена срещу него — че някой е откраднал бокса му и е счупил челюстта на Брулениус, за да го натопи.
— Забравяш, че Пули се е опитал да предотврати смъртта на Брулениус.
— Да, чух и тази история. Може би точно това е бил неговият план — да накара хора да свидетелстват, че се е опитал да предотврати клането, за да ни убеди в своята невинност.
— Но ти не си била убедена.
— Не.
— Петдесет на петдесет, според мен.
— Може би си прав. Но забравяш, че Брулениус най-вероятно е убил близък приятел на Пули. Никой не може да ме убеди, че Туре Пули не е искал да си отмъсти.
Хенинг кимва мълчаливо.
— Има и още едно нещо — продължава Ньоклеби. — По време на първоначалния разпит Туре заяви, че дошъл във фабриката в уречения час, точно в единадесет вечерта, и заварил Брулениус мъртъв. Но обаждането му в полицията е регистрирано в единадесет часа и деветнадесет минути. Наистина ли са нужни деветнадесет минути, за да откриеш труп и да позвъниш в полицията, или са нужни деветнадесет минути, за да убиеш някого, да скриеш оръжието и да се върнеш на местопрестъплението, търсейки нещо друго, което си забравил там?
Хенинг не отговаря веднага.
— Но в такъв случай защо изобщо се е обадил в полицията?
— Защото е стигнал до заключението, че това е бил най-добрият му шанс да се измъкне. Знаел е, че ще бъде главният заподозрян. Но никой не му повярва. — Ньоклеби се изправя. — Пули е виновен, Хенинг.
Той не отговаря.
— Трябва да се връщам — продължава Ньоклеби. — Ако ще пишеш статия за това, искам да ми я пратиш, за да одобря цитатите си. Виждам, че не си водиш бележки.
Хенинг кимва.
— Благодаря за сладоледа — казва тя. — Беше хубав.
— И горчив.
Тя се усмихва, махва с ръка и се отдалечава. Хенинг също става от пейката. Той разтрива изтръпналия си десен крак, след което поглежда към Ньоклеби. Тя крачи бързо към входа и Хенинг с изненада осъзнава, че харесва това, което вижда.
23
Докато върви към офиса, Хенинг разсъждава върху своя разговор с Ньоклеби. Тя има право. Ако Пули е категоричен, че е пристигнал точно в единадесет часа, значи трябва да обясни тези деветнадесет минути. Хенинг се чуди дали изобщо може да му има доверие.
Взима си чаша кафе и сяда зад бюрото си. Изведнъж се сеща за Видар Фел. Кой е бил той всъщност?
Хенинг открива, че родителите на Фел, Линда и Ерик, живеят в Лилестрьом. Ерик е професор по скандинавистика в университета, докато единствената информация за Линда, която открива, е номерът на домашния телефон, който тя дели със съпруга си. Пресипнал женски глас отговаря след няколко иззвънявания.
— Здравейте, аз съм Хенинг Юл от интернет вестника „Новините 123“. Бихте ли ми отделили няколко минути?
— Зависи — отвръща тя с онзи премерен, резервиран глас, който придобиват повечето хора, когато осъзнаят, че разговарят с журналист.
— Става дума за сина ви.
Тишина.
— Защо пишете за Видар?
— Още не съм сигурен. Работя върху един случай, който го засяга косвено. Аз…
— Какъв случай?
— Обжалването на Туре Пули.
Линда Фел изсумтява.
— Видар е мъртъв. Не виждам защо вие журналистите трябва да ровите около смъртта му. Така само влошавате нещата.
— Аз…
— Не искам да говоря за Видар — прекъсва го рязко тя.
— Ами съпругът ви? Вкъщи ли си е?
— Не — отговаря бързо Линда.
Хенинг усеща, че тя се кани да затвори.
— Извинявайте, че ви се обаждам така — казва бързо той. — Не ви познавам и не познавам съпруга ви. Но знам как се чувствате. Аз също загубих детето си.