Тишина. Хенинг опитва да прогони картините, които изникват пред очите му всеки път, когато споменава Юнас. Сцени, които никога не е виждал, но не може да спре да си представя.
— Знам какво е чувството — казва нежно той. — И нищо не помага.
Чува дишането й. Дълбоко и накъсано.
— А вие как се справяте? — пита Линда Фел след дълга пауза.
Известно време Хенинг не може да й отговори.
— Кой казва, че се справям? — прошепва той накрая. Когато продължава, гласът му е тих и мек. — Но постоянно се опитвам да вдъхна живот на момчето си. Това означава да мисля за него толкова често, колкото мога да понеса. Говоря за него при всяка възможност. А понякога говоря със самия него — въпреки че всичко е в главата ми. Ако не можех да правя това, щях отдавна да съм се предал. Но продължавам да живея с една-единствена цел — да поддържам спомена за него жив. Той го заслужава.
Известно време двамата мълчат. Хенинг се чувства потен и лепкав.
— Може ли да ви задам няколко въпроса за Видар?
Линда Фел въздъхва тежко.
— Добре — казва тя и подсмърква.
— Много ви благодаря.
— Не знам от какво се интересувате, но…
— Защо просто не ми разкажете малко за сина си?
— А.
— Започнете с мястото, където работеше — казва Хенинг. — Фитнеса.
— „Сила & респект“ — отговаря гордо тя. — Много се гордееше с него. И правеше всичко сам. Никога не би се изкушил да го продаде на някоя верига или нещо подобно. Не. Не и Видар. Той винаги правеше нещата по свой начин, още откакто бе малък. Знаете ли, че той позволяваше на млади хора с проблеми да тренират безплатно във фитнеса?
— Да.
— Видар на практика ги завличаше от улицата. На погребението му имаше опашка, която стигаше чак до гробищата. В църквата нямаше място. Видар имаше толкова много приятели.
Гласът й става по-уверен с всяка изречена дума.
— Имаше ли много близки приятели?
— Да, имаше.
Линда Фел изброява имената, които Хенинг вече знае: Роберт ван Дерксен, Гайр Грьонинген, Петер Холте, Кент Хари Хансен. Но не и Туре Пули. Хенинг я пита дали Туре е бил близък приятел на Видар.
— Не.
— Извинявайте, че казвам това, но от къде знаете?
— Защото истинските приятели си помагат в нужда.
— А Туре не му е помогнал?
— Да.
— За нещо конкретно ли става дума? Все пак Пули бе осъден за това, че е отмъстил за смъртта на сина ви.
Линда Фел изсумтява.
— Така ли един човек доказва, че е добър приятел? Като убива хора? Говоря за нещо напълно различно. Преди няколко години Видар имаше проблеми във фитнеса. Финансови проблеми. Наемът беше удвоен, а субсидията, която получаваше от общината, нямаше да стигне, за да го плати. Туре имаше толкова пари, че не знаеше какво да прави с тях. Видар го помоли за помощ. И знаете ли какво каза той? Каза не.
— За много пари ли става дума?
— Не знам. Така и не разбрах точната сума, но със сигурност е била по силите на човек като Туре. И знаете ли какво направи той на следващия ден? Купи си нов мотор. А вече имаше три-четири! Господи.
Хенинг записва думата „стиснат“ в бележника си.
— Видар как го прие?
— Как мислите? Беше много разстроен, разбира се.
— Хм.
Следва неловка пауза. Хенинг затваря няколко минути по-късно, останал с впечатлението, че Туре Пули не е бил толкова популярен, колкото си мисли — дори преди смъртта на Видар Фел.
24
Първият път, когато семейство Бренден-Холан отбелязва началото на учебната година с вечеря в ресторант, Юлие е още бебе и трябва да си тръгнат още преди сервитьорът да донесе менютата. Малката Юлие е започнала да пищи и е отказала да се успокои. Вкъщи биха могли да се справят с едно плачещо бебе, но не и в претъпкан ресторант.
Следващата година имат по-голям успех. Турлайф успява да изяде почти половината си храна, преди да си тръгнат. Третата година е още по-добра. Юлие настоява да си поръча собствено ястие и изяжда четири хапки, преди да обяви, че се е нахранила.
Утре Пол ще започне своята четвърта година в училище и Турлайф е почти сигурен, че семейството му може да се държи прилично в ресторант и да не пречи на останалите клиенти.
Четиримата вървят след дребничка млада жена с къса коса, която ги настанява в най-далечния ъгъл на пицария „Ди Мимо“. След като си поръчват, се умълчават.