— Значи сама въртите бизнеса? — продължава Хенинг.
— Да. Това не се среща често, особено ако сте жена. А тези дни хората просто си купуват нови ножове, когато старите изтъпеят. Нашето общество предпочита да изхвърля неща, отколкото да ги поправя. Живеем твърде охолно.
Хенинг кимва в съгласие.
— Значи острите предимно ножове?
— Да.
— Ами брадви?
— Много рядко. Всъщност… май досега никой не е идвал с брадва. Щях да го запомня.
— Значи не помните брадва?
— Не. Защо искате да знаете? Мислех, че сте тук, за да говорим за Видар.
Хенинг я поглежда и казва:
— Ще бъда откровен с вас, Ирене. Не съм дошъл тук, за да говорим само за Видар. Обстоятелствата около неговата смърт изглеждат ясни. Повече се интересувам от това, което се е случило после. С Юке Брилениус и Туре Пули.
— Да, тогава всичко се обърка — казва тя и клати глава.
— Какво имате предвид?
— Говоря за дискусиите в седмиците след… убийството.
Тя отново поклаща глава.
— Разбрах, че сте била много категорична в желанието си да бъде отмъстено за смъртта на Видар.
— Да, бях ядосана и разстроена. Но после видях нещата от друга гледна точка. След смъртта на Брулениус осъзнах, че нищо не се е променило. Все още бях тъжна и разстроена.
Хенинг кимва.
— Чух, че Видар отишъл при Туре с молба за финансова помощ за „Сила & респект“. Това вярно ли е?
— Да.
— Но Туре отказал?
Тя изсумтява презрително.
— Туре обичаше да се прави на голяма клечка. За него бизнесът беше всичко. Никога не би инвестирал пари, освен ако не е сигурен, че ще има печалба от това.
— Видар и Туре скараха ли се заради фитнеса?
— Не, бяха твърде близки, за да допуснат нещо такова да ги скара. Познаваха се от много отдавна.
Хенинг кимва.
— Мислите ли, че Туре е виновен?
— Не знам какво да ви отговоря.
— Да или не — отвръща Хенинг с усмивка.
— Струва ми се, че по-добре да не казвам нищо по този въпрос.
— Защо?
— Заради Вероника. Не искам да прочете за мен във вестника. Приятелки сме и аз винаги съм я подкрепяла. Не искам да разбере, че според мен съпругът й е виновен.
— Това няма да се появи във вестника, уверявам ви. Значи според вас той го е направил?
Няколко секунди Отнес го гледа, след което кимва.
— Защо смятате така?
— Защото Туре умее да върти хората на пръста си. И освен това лъже за най-различни неща.
Хенинг изтръпва.
— Като например?
— Какво ли не. От малки бели лъжи до големи измами. Видар много се дразнеше от това. Когато основа „Сила & респект“, Туре се съгласи да му помогне. Но всеки път, когато Видар го питаше дали е свършил нещо, дали е взел някоя пратка или позвънил на някой номер, Туре казваше, че го е направил, но после се оказваше, че го е излъгал. Случваше се постоянно.
Стомахът на Хенинг се е свил на кълбо.
— Имаше и много други случаи. Билети за кино, хотелски стаи. Веднъж Видар искаше да помогне на един свой приятел музикант, който си търсеше място, където да репетира. Туре каза, че ще уреди нещата. Няколко дни по-късно Видар го попита дали го е направил и Туре го увери, че се е погрижил за всичко. Но когато музикантът отишъл на адреса, там вече репетирали други хора, които дори не били чували за Туре.
Тя клати глава.
— Подобни хора много ме дразнят — обявява тя.
Хенинг кимва и си мисли: „Ако лъжеш за малки неща, значи ще лъжеш и за големи.“ Той отново е завладян от чувството, че Пули го манипулира.
— Познавате ли Роберт ван Дерксен?
Отнес изсумтява.
— Виждал ли сте неговия профил във Facebook? — пита тя.
— Не съм регистриран във Facebook.
— Качил е впечатляващи свои снимки. Гол до кръста и намазан с олио.
Тя клати отвратено глава.
Хенинг се сеща за снимките на ван Дерксен, които е откри в www.hardenever.no.
— Значи обича да се фука?
— О, да. И е пълен женкар. Дори се опита да свали мен.
След като приключват разговора си и се сбогуват, Хенинг заключва, че Отнес все още изпитва болка, но вече се е примирила със смъртта на Фел. Липсва омраза в очите й, докато са говорили за Туре. Нито когато са обсъждали Брулениус. И той се съмнява, че тя би държала самоличността на убиеца на Брулениус в тайна — особено ако може да спечели един милион крони, съобщавайки я на полицията.