Следобедът е топъл и приятен и Хенинг решава да се върне пеша в Грюнерльока. Отнема му около час. След това прекарва още двадесет минути под душа, изяжда една препечена филийка с масло и мармалад и сяда пред компютъра, за да провери пощата си. Има 128 нови писма. Хайди Шус му е изпратила циркулиращо писмо, пълно с директиви и препоръки. Грижливо съставеният текст изчезва след едно кликване от страна на Хенинг. Той веднага се чувства по-добре. Настроението му се подобрява още повече, когато отваря имейла, изпратен от затвора „Осло“.
„От: Кнут Улав Нордбьо, kon@kriminalomsorg.no
Относно: молба за посещение, Туре Пули
До: Хенинг Юл, henning.juul@123news.no
Молбата ви беше обработена и имате разрешение да посетите затворника.
Има голям медиен интерес към обжалването на присъдата, но Туре заяви, че иска да се срещне с вас възможно най-скоро. Ако сте на разположение утре, вторник, той би искал да дойдете в десет часа сутринта.
С уважение:
„Възможно най-скоро — мисли Хенинг и се усмихва доволно. — Може би най-накрая ще получа отговори.“
26
Вестник „Афтенпостен“ лежи на изтривалката пред входната врата. Турлайф го взима и бързо го разлиства, но не открива рубрика „Вашето мнение“ никъде — нито на последната страница, нито където и да било. Прелиства вестника отново, в случай че е твърде сънен, но резултатът е същият.
Носи вестника на Елизабет, която все още се излежава в леглото.
— Сигурна ли си, че беше „Афтенпостен“?
— А? — изсумтява тя под завивките.
— „Афтенпостен“. Не мога да намеря интервюто ти.
Елизабет се отвива и го поглежда. Очите й са две тесни цепки.
— Сигурен ли си? — промърморва тя и се прозява.
— Два пъти го прелистих.
Дава й вестника. Елизабет сяда в леглото и започва да го прелиства. Вместо да я чака да приключи, Турлайф отива в кухнята, намира един филтър и включва кафе-машината. Малко след това Елизабет влиза при него.
— И аз не го намерих.
— Сигурна ли си, че беше „Афтенпостен“?
Тя се замисля.
— Почти. Може би не е било за днешното издание — казва тя и пак се прозява. — Може би няма рубрика „Вашето мнение“ във всеки брой и интервюто ще излезе утре.
Възможно е нещата да са се променили от дните, през които Турлайф е кръстосвал улиците на Айдсвол, предлагайки на случайни хора да ги интервюира. Повечето категорично са отказвали да бъдат снимани и да отговарят на малоумните въпроси, съчинени от редакторския отдел. Но винаги, когато е било негово задължение да интервюира хора за рубриката „Вашето мнение“, тя е била пускана на следващия ден. Обикновено това е последното нещо, което е правил, преди да си тръгне от редакцията.
Но Елизабет сигурно е права. Най-вероятно са преместили рубриката и тя ще бъде пусната утре или по-късно през седмицата. Турлайф започва да прави сандвичи за всички.
— Вчера обади ли се за алармата? — пита Елизабет.
— А?
— Алармата против крадци. Трябва да я поправим.
— А, да. Не, забравих.
— Не забравяй днес, моля те.
27
Във всеки един момент в затвор „Осло“ живеят 392 затворника, разделени между Бутсен, Байерен и Стифинерн, или с други думи крило „А“, „В“ и „С“. Хенинг трябва да посети Бутсен — огромна тухлена сграда с крила, разперени като перките на вентилатор. Затворът и особено неговият главен вход са познати на повечето норвежци от прочутите филми за бандата на Улсен, които обикновено започват с кадър на Егон Улсен, който излиза от затвора и тръгва надолу по главния булевард, вече планирал следващия си удар.
Сега Хенинг върви по същия булевард и чувства как пулсът му се учестява. Обикновено не се притеснява преди интервюта, но днес е различно.
Тази сутрин Хайди Шус е приветствала идеята му да разговаря с Пули и дори е обявила, че самата тя е смятала да го предложи, но никой на сутрешната планьорка, дори Ивер, не й вярва. Хенинг напълно е забравил опита на Хайди да си припише заслугата за неговата идея, когато натиска копчето на интеркома, и се представя. Няколко секунди по-късно тежките метални врати се отварят. Посреща го мъж с дънки и сива риза, който се представя като Кнут Улав Нордбьо. Има къса коса, леко посивяла по слепоочията, но грижливо сресана на път. Няма брада, а кожата му е леко зачервена и осеяна с малки петънца и бенки. Нордбьо ухае на никотин и вчерашен алкохол. „Червено вино“ — мисли си Хенинг.