— Не, аз… — поглежда Хайди. — Нямам нищо против и днес да се занимавам с разпределянето на статии в документацията, ако все още имаме недостиг на персонал.
— Разпределяне на статии!? — възкликва Коре. — Защо, по дяволите, искаш да правиш това? Твоята работа е да бъдеш навън, Юл. Да преследваш истории.
Бузите на Хайди поруменяват.
— Добре тогава, ще правя това…
— Ок, идеално — отсича Коре и поглежда часовника си. — Имам още една планьорка, ПЛАНЬОРКА! — провиква се той. Хенинг се опитва да потисне напушилия го смях. Поглежда към Ивер Гюнешен и забелязва, че той прави същото. Коре скача на крака и излиза от стаята, следван по петите от Хайди. Хенинг е последен, вървейки зад Ивер.
— Трябва да го наричаме Глашатая — шегува се той. — Глашатая и Орела. Чудесен екип.
— Добро заглавие за филм — отговаря Хенинг.
— Да. „Старски и Хъч“. „Телма и Луиз“. „Глашатая и Орела“.
Изкачват се до втория етаж и сядат зад бюрата си. Хенинг поглежда Ивер, който се е втренчил в монитора си. „Може би Ивер ще ми помогне — мисли си той. — Достатъчно умен е“. Няколко секунди се колебае дали да го попита, но после поклаща глава.
Турлайф едновременно обича и мрази да кара Юлие до детската градина всяка сутрин. Мрази да го прави, защото тя винаги избухва в сълзи на раздяла. Обича да го прави по същата причина. У дома тя винаги предпочита Елизабет. Юлие винаги иска мама да я сложи да си легне, да й прочете приказка, да си поиграе с нея. Но в детската градина тя иска само него.
За щастие, днес има само усмивки. Той я прегръща и прошепва в ухото й, че мама ще я вземе от детската градина в четири часа, както обикновено. След това започва ритуалът по сбогуването:
— Обичам те — казва той. — От тук до луната.
— Аз те обичам оттук до слънцето. Не, до Мароко!
— А — казва Турлайф. — Това е много далече.
Тя кимва и го стиска силно. Турлайф едва се измъква от тънките й ръчички. След това започва да й маха. Дори след като се връща на паркинга пред детската градина, той продължава да маха към прозореца, където тя винаги стои. Както обикновено, той й изпраща няколко въздушни целувки и получава една в отговор. Както всеки път.
„Деца“ — мисли си Турлайф и отваря вратата на колата. Единственото нещо, за което ги е грижа, е откъде ще дойде следващото лакомство или следващата игра. Дори не могат да си представят опасностите, които дебнат в истинския свят. Само едно нещо има значение за тях — да хапнат нещо сладко в неделя.
Поглежда часовника си и вижда, че ще закъснее. Понечва да включи двигателя, но точно тогава вратата се отваря и някакъв мъж сяда до него. Турлайф се обръща и отваря уста, за да възрази, но след това осъзнава кой е този мъж.
Мъжът от беемвето.
Фурио.
Турлайф едва не получава инфаркт. Мъжът го поглежда невъзмутимо.
— Карай — нарежда му той.
— Но…
Мъжът поглежда часовника си.
— След три минути един мой приятел ще влезе в едно училище, намиращо се недалече от тук. Ще седне в стола и от време на време ще се разхожда до стаи 38 и 39, където Елизабет Холан преподава днес — с изключение на четвъртия час, който й е свободен. От поведението ти днес зависи дали тя ще се прибере от работа. Разбираш ли какво ти казвам? Слушаш ли ме?
Турлайф кимва отривисто и преглъща шумно.
— Карай.
Турлайф завърта ключа с треперещи пръсти. Двигателят се събужда, но после изгасва. Той прави втори опит и този път успява. Бузите му са пламнали от напрежение. Едва успява да си поеме дъх.
— Карай — нарежда мъжът за трети път. Турлайф включва на първа скорост и колата подскача, когато освобождава съединителя. Потегля, провирайки се между паркирани коли, деца и техните родители, държащи резервни дрехи и кутии с храна за обяд. След това поема надолу по хълма към кръстовището.
— Н-накъде? — заеква Турлайф.
— Точно това е хубавото — отвръща мъжът. — Избирай.
— Да избирам?
— Да.
— Аз… не разбирам.
— Съвсем прост избор. Ако завиеш наляво, жена ти ще умре. Ако завиеш надясно, четиримата ще ядете мексиканска храна този петък.
Турлайф е като онемял. „Жена ти“. Включва десния мигач. Мъжът се усмихва.
— Добре — казва той. — Мъдър избор. Сега ще се обадиш в работата и ще им кажеш, че днес си болен.
— Болен?
Турлайф превключва на втора скорост.
— Да. Болен. Но до утре ще оздравееш и ще се върнеш на работа.