Хенинг слага пълната чаша пред майка си, до ласкава статия за Трине и нейния съпруг, която съвсем случайно се е озовала на масата. Заглавието е „Искаме деца!“.
— Купи ли ми цигари? — пита тя и изпива ликьора на екс.
— Не, защото не си ми казала.
— Не си ми купил цигари?
Хенинг е шокиран от яростта в гласа й, която веднага е заменена от остра кашлица. Той сякаш чува как белите й дробове се разкъсват на парчета. Слага ръка на гърба й, но тя дърпа ядосано и сочи към респиратора до стената. Кашлицата е толкова дълбока, че Хенинг започва да се притеснява, че ще повърне. Избутва машината до нея и закача маската на лицето й с помощта на синята еластична лента, след което я включва. Скоро дишането й се успокоява. Няколко минути по-късно кашлицата заглъхва. Известно време тя просто седи и бавно вдишва и издишва.
Хенинг изчаква дишането й да се нормализира, след което излиза и заключва след себе си. Отвън все още чува съскането на машината, която я поддържа жива — поне засега. И осъзнава, че се чуди дали ще му е мъчно, когато майка му умре.
41
Изведнъж юрганът става горещ и започва да го задушава — въпреки че допреди малко се е тресял от студ. В дневната Пол се надбягва с Ендре, един от новите му съученици.
Веднага след като се е прибрал, Турлайф си е легнал, оправдавайки се със стомашен вирус. Знае, че няма да може да ги погледне в очите, без след това да припадне от ужас. А те биха си помислили, че е полудял — нещо, което не звучи толкова далече от истината. Какво, по дяволите, ще прави сега? Те го наблюдават двадесет и четири часа в денонощието. Мъжът с конската опашка му е казал, че имат хора в полицията. Има ли някой, който може да му помогне? Може ли да се измъкне по някакъв начин?
Изведнъж го осенява нова мисъл. Кога се е развалила алармата против крадци? В неделя? Вече не е сигурен кой ден от седмицата е, но май е било в неделя. Може би някой е влязъл в апартамента ни, докато сме били във ферма „Бугстад“ — мисли си той.
Стряска го силно тупване. Чува детски смях, идващ от дневната. Смехът на Пол го кара да се усмихне. Стъпки се отдалечават, но други се приближават. Вратата на спалнята се отваря. Турлайф отново подскача, но вижда Юлие, застанала на прага. Тя се е нацупила и това е достатъчно, за да вледени кръвта му.
— Какво се е случило, миличка?
— Пол каза, че не мога да рисувам.
— Така ли? — казва Турлайф нежно. — Не го слушай, любов моя. Пол иска да се изфука пред Ендре. Рисуваш прекрасно. Мама ми каза, че си се научила да рисуваш сърца.
Лицето на Юлие се разчупва в усмивка.
— Може ли да ти покажа?
— Да, моля!
Малките крачета топуркат по дъските на пода. Тридесет секунди по-късно Юлие се връща в спалнята, държейки лист хартия.
— Виж, тати.
Сияеща от гордост, тя му показва своята рисунка на сърце с дебел червен флумастер.
— Уау! — възкликва той. — Какво фантастично сърце!
— Искаш ли да ти нарисувам още едно?
— Много.
Широка усмивка и още топуркане. Турлайф сяда в леглото и поглежда сърцето. Прилича на дупе. Но е сърце. Най-прекрасното сърце, което някога е виждал.
И то му дава една идея.
— Юлие? — провиква се той.
— Да?
— Защо не донесеш флумастерите си тук? Искам да те гледам, докато рисуваш.
— Искаш да ме гледаш?
— Да, страшно много. Може и аз да нарисувам нещо.
— Да!
След няколко секунди тя отново се появява, но изпуска кутията с флумастери и те се разпиляват по пода.
— О! — възкликва Юлие.
— Няма нищо, миличка — казва той. — Просто ги събери отново.
— Трябва да ми помогнеш.
Турлайф въздъхва, знаейки, че флумастерите никога няма да бъдат събрани, докато не стане от леглото и не ги събере сам, може би с изключение на два-три. Така че прави точно това: става. Цялото тяло го боли, но идеята му вдъхва енергия. Излиза в дневната и не вижда никого — нито Пол, нито Ендре, нито Елизабет.
— Хайде — казва той и вдига последния флумастер. — Трябва да намерим нещо, върху което да сложим листата, за да не изцапаме чаршафите. Или мама ще се ядоса.
— Ще рисуваме в леглото?
— Да. Ще си направим палатка, за да можем да седим вътре и да рисуваме. Няма ли да е забавно?