— Много забавно!
— Хайде тогава.
Той я побутва към леглото, след което взима двата вестника от нощното шкафче и се качва при нея. Обвиват се с юргана. Турлайф сяда по турски, така че юрганът да образува стена около тях. Юлие слага вестника под листа, на който ще рисува.
— Слушай — казва той, за да привлече вниманието й. Тя не отговаря, защото е твърде заета с това да си избере флумастер от кутията. — Имаме ли чипс?
Юлие го поглежда.
— Но тати, днес не е събота.
— Знам. Но можем да се престорим, че е — прошепва той.
Лицето на Юлие засиява.
— Изтичай да донесеш малко. И гледай никой да не те види. Или поне мама да не те види.
— Добре, тати.
Крачетата й топуркат по пода. Скоро се връща, стиснала плик с чипс, с широка усмивка на лице. Покатерва се на леглото и дава плика на баща си. Той го отваря и й предлага. Юлие взима едно парче и го схрусква. Отново се усмихва.
— Внимавай да не правиш трохи — прошепва Турлайф. — Мама не трябва да разбере какво правим, ясно?
Юлие се усмихва съзаклятнически и кимва, след което продължава да дъвче. Баща й също си взима чипс от плика. Но той е твърде солен и Турлайф едва не го изплюва от отвращение. Подава торбичката към Юлие. Тя си взима още и продължава да рисува. Сърце след сърце. Червени и жълти, черни и лилави.
— Тати, защо плачеш?
— Не плача — подсмърква той.
— Тогава защо бузите ти са мокри?
— Ей така.
Той я гледа дълго време: бързите й движения, сплетената й коса, следите от доматен сос в крайчеца на устата й. Махва кичур коса от очите й.
— Това ще стане много красиво — казва той и сочи рисунката.
— Ти какво ще нарисуваш, тати? — пита го Юлие.
Турлайф поглежда червеното сърце, след което вдига глава към тавана, оглеждайки го за нещо малко и кръгло, което може да е камера. Но не вижда нищо. Въпреки това се навежда и прошепва в ухото й:
— Ще нарисувам кола. Красива кола.
42
Хенинг си купува багета от „Дели де Лука“ на път за вкъщи и я изяжда, докато върви. Мисълта за това, което го чака, го кара да ускори крачка.
Хайди му е позволила да си вземе отпуска до края на седмицата, въпреки че е въздъхнала тежко, когато Хенинг е отказал да й даде причина. Вместо това тя казва:
— Добре. И без това имаш нужда от малко почивка. Изглеждаш ужасно.
Хенинг не отговаря.
Сега той влиза в апартамента си, сяда на дивана и вади миникасетите със своите инициали. Обелва тиксото, смачква го на топка и го хвърля на кухненския под. Касетите не са надписани, така че няма представа кои са записани точно преди смъртта на Юнас и кои години преди пожара.
Хенинг отваря шкафа и открива стария си магнетофон, включва го в контакта и пуска първата касетка. Скоро чува собствения си глас.
— Какво мислите за начина, по който „Статойл“ се занимаха с този проблем?
След това чува женски глас, който не може да идентифицира:
— Обещанията на „Статойл“ по отношение на моята роля и на защитата на човешките права бяха кухи и подвеждащи. Този отделен случай беше симптом на един много по-мащабен проблем.
Хенинг превърта напред. Женският глас бучи в продължение на дванадесет минути и тридесет и шест секунди. След кратка пауза се чува втори женски глас, който Хенинг веднага разпознава:
— Мъжът бе намушкан в гърдите. Закараха го в болница „Улевал“, но състоянието му е неизвестно. Нападателят е жена, която в момента е в ареста.
Гласът принадлежи на заместник-комисар Пиа Ньоклеби. Той е професионален и сериозен. Такъв е всеки път, когато я помоли да му даде няколко цитата за вестника. Хенинг превърта напред и попада на история за сексуален тормоз над ученици. Едва тогава осъзнава, че тази касета е била записана поне една година преди смъртта на Юнас. Открива химикалка, маркира касетата с черен хикс и пуска следващата.
Очертава се дълга нощ.
43
Чувството преди болезнената контракция винаги е ужасно — когато тялото знае, че трябва да повърне, но се опитва да пребори неизбежното. А след това то се случва, въпреки всичко. Турлайф пада на колене и стомахът му се сгърчва, след което изпразва съдържанието си в тоалетната. Червата му са разтърсени от продължителни конвулсии, но от устата му не излиза нищо друго, освен слюнка. Той не поглежда надолу. Смрадта, която се надига от тоалетната чиния, е достатъчна. От очите му се стичат сълзи. Става и пуска сифона. Звукът на течаща вода отеква в банята и вътре в главата му, където събужда хаотична смес от мисли и чувства. Турлайф едва се държи на краката си. Отива до мивката и пуска кранчето.