Расмус Биелан и неговата съпруга не били сред арестуваните, въпреки че офисът на фирмата им бил обискиран. Това довело до подозрения, че Биелан бил доносник, а нахлуването на полицията в офиса на фирмата му било за заблуда на противника. Не след дълго била обявена цена за главата му и Биелан се покрил. Скоро из цяла Норвегия плъзнал странният слух, че един треторазреден норвежки строителен предприемач е мишена номер едно за няколко престъпни банди.
Точно тогава Хенинг научава от един свой източник, че Биелан е уредил сметките си със своите норвежки кредитори и се опитва да влезе в програмата за защита на свидетели, което се е отдавало на много малко хора от създаването й през 2004 г.
След няколко телефонни разговори Хенинг най-накрая се свързва с посредник, който се съгласява да помоли Биелан за интервю, но молбата е категорично отхвърлена. Хенинг на практика се е отказал, но после посредникът се свързва с него и му казва, че Биелан е размислил.
Един облачен ден през лятото на 2007 г. двамата се срещат в Хък Бич. Хенинг си спомня мъж, който се страхува от собствената си сянка и прави всичко възможно, за да изглежда невинен и несправедливо обвинен. На теория да говориш с най-търсения мъж в Норвегия е истински журналистически триумф, но Хенинг остава с лош вкус в устата — не защото вярва, че Биелан го лъже, а защото има чувството, че му позволява да го използва като говорител. Друго изискване на Биелан е Хенинг да не споменава молбата му да бъде включен в програмата за защита на свидетели, която онзи момент се обработва, защото това щяло да го направи да изглежда още по-виновен. Не може и да съобщи на читателите си, че Биелан възнамерява да остане в Норвегия. Хенинг си спомня заглавието на статията: „Не съм доносник!“.
„Може би това е отговорът“ — мисли си той. Може би хората, търсещи Биелан, са решили, че Хенинг знае къде се намира той заради интервюто. Но защо ще подпалват апартамента му?
Може би е имало предишни опити да се свържат с него, преди да се стигне до палежа. Може би не са искали да го убият, а просто да го накарат да стане по-услужлив. Независимо от мотивите им, всичко е било напразно. Хенинг дори не знае самоличността на посредника. Преговаряли са чрез анонимен имейл адрес.
Намира статията си в интернет. Чете я и заключва, че е доста добра. Направил е чудесна снимка на Биелан в гръб, с качулка, скриваща главата му и гледащ към фиорда Осло. Тайнствена и романтична снимка. В статията има много нова информация за читателите. Докато я чете, Хенинг си припомня мъжа, който е бил преди смъртта на Юнас. Чува глада в гласа си — глад за сензационни разкрития и истории. Разпознава чувството, но не защото възнамерява да напише статия за Юнас, а защото усеща, че е попаднал на нещо.
Търси по-скорошна информация за Биелан в интернет, но не открива абсолютно нищо. „Това сигурно означава, че са одобрили молбата му за нова самоличност“ — мисли си Хенинг. Или с други думи Расмус Биелан може да е навсякъде в Норвегия и просто няма как да го открие отново. А и не е сигурен, че това ще му помогне.
„Б-гиенген“ и „Свенскелиген“, мисли си Хенинг. Той знае, че в Осло не са останали много членове на „Свенскелиген“. А не може просто да почука на вратата на шефа на „Б-гиенген“ и да го попита дали е отговорен за палежа, довел до смъртта на шестгодишно момченце. Трябва да измисли някакъв друг начин да се добере до тях.
Но как?
Отговорът е очевиден, въпреки че не му е по вкуса.
Туре Пули.
44
Преди Турлайф да отключи колата, той спира и се оглежда. Коли и автобуси фучат по улица „Бигдьой“. Минувачите пресичат безшумно, движейки се по пешеходната пътека. Но никой не върви към него. Ръцете му треперят докато отваря вратата и влиза. Поглежда в огледалото. Не вижда никого.
Поема си дъх, включва двигателя и потегля към центъра на Осло. Паркира на улица „Киркегатен“. Тъкмо изключва двигателя, когато някой чука на предното стъкло. Турлайф се стряска и подскача, но вижда само мъж по долнище на анцуг и бяла тениска, който се отдалечава бавно от колата.
След това забелязва жълтото листче, залепено за стъклото. Излиза и вижда мъжа точно преди да се скрие зад ъгъла. Той не поглежда назад. Турлайф отлепя бележката и прочита: „Катедрала Осло. Пет минути.“