Гури Палме седи отпред и говори по телефона. Изведнъж тя се обръща назад и го пита:
— Как си, Туфе?
Гласът й го кара да подскочи.
— Д-добре — отвръща той.
— Сигурен ли си? Не изглеждаш добре.
Турлайф не отговаря. Опитва се да забрави очите на Туре Пули, но това е невъзможно. Станали са студени и неподвижни, сякаш някой ги е покрил с влажна мембрана. Слюнка потича от устата му, смесвайки се с бялата пяна. Ръцете му започват да се тресат, а не след дълго гърчът се разпространява из цялото му тяло като зараза. След това Пули се извива на една страна и секунда по-късно тялото му застива, а тишината се спуска над него като одеяло.
— По-късно днес ще ни извикат в участъка за показания — продължава Палме.
„Показания“ — мисли си Турлайф ужасено и лицето му пламва. Той знае, че няма да може да излъже полицаите. Ще започне да заеква и няма да може да ги гледа в очите. Сигурен е, че полицаите ще станат подозрителни, чудейки се защо е толкова нервен. Ще му задават още и още въпроси, докато накрая се пречупи. И знае какви ще бъдат последствията.
Мъжът в черното кожено яке му е казал, че може да се прибере вкъщи след убийството на Пули и че всичко ще бъде като постарому. Но това е лъжа, разбира се. Турлайф е отнел живота на човешко същество. И каква гаранция има, че наистина ще го оставят на мира? Турлайф е видял лицето на мъжа и знае, че той има съучастници. Наистина ли смятат, че ще държи устата си затворена завинаги? Ами ако ченгетата надушат нещо нередно и му отнемат този избор?
Турлайф вижда азиатец, облечен с тънки летни дрехи, извел кучето си на разходка в парка пред полицейския участък. Мъжът много прилича на водача, когото Турлайф и един негов приятел са наели за своя епичен преход през Кавказките планини. Опитали са се да стигнат от Лаза до Хиналиг в Азербайджан. Турлайф затваря очи и си спомня прехода през дълбокото ждрело между покритите с трева планини. Спомня си как са вървели в ледена вода до кръста и как, когато най-накрая пристигат в селцето, към тях се втурват четири-пет побеснели кавказки овчарки. Овчарят, който излиза да ги посрещне, не се засяга от това, че замерят кучетата му с камъни, за да ги усмирят. Беззъбият мъж дори ги кани вътре на чаша чай, а след това започва да барабани по една кофа и да пее овчарски песни.
Турлайф си спомня, че в селцето е имало само един телефон и всички мъже излизат от колибите си, за да ги гледат как си общуват с външния свят. Децата ги следват навсякъде и изгарят от желание да им покажат тухлената постройка, където ще спят онази нощ. Бащата излиза заедно с най-големия си син и ги приветства топло на арабски, след което ги завежда в кошарата. Турлайф избира агнето, което няколко секунди по-късно е заклано.
След това измиват краката си с топла вода и хапват миризливо овче сирене с чай. Малки момиченца надничат към техния мъжки свят иззад завесите. Турлайф никога няма да забрави начина, по който се е чувствал тогава — като пътешественик в Средновековието.
Отваря очи. Има толкова неща, които не е направил и които не е видял. Толкова неща, които иска да покаже на децата си.
Уле Райнертсен завива към подземния паркинг на телевизията и паркира колата. Турлайф излиза последен.
— Отивайте без мен — казва той и затръшва вратата.
Палме се обръща към него.
— Ти къде ще ходиш?
— Аз… трябва да взема нещо от колата си.
Тя го гледа няколко секунди, след което кимва. Турлайф излиза от паркинга и присвива очи на силната слънчева светлина. Спира в сянката, която хвърля съседната сграда, и мисли за Елизабет, за децата и за това, което възнамерява да направи. И го осенява прозрение. Понякога е много по-трудно да живееш, отколкото да умреш.
48
Хенинг гледа смръщено монитора, четейки статията за внезапната кончина на Пули. Дебели бели букви на черен фон. Без снимки. На страницата, посветена на извънредните новини, никога няма снимки, а само малък черен квадрат в горния ляв ъгъл, в който с големи червени букви пише „ИЗВЪНРЕДНО“.
Хенинг има чувството, че стените се опитват да го смачкат, така че става и излиза от апартамента. Заключва входната врата и бързо се спуска по стълбите.
Излиза навън и жегата го блъска в лицето. Трима тийнейджъри седят на пейката в двора и пушат. Поглеждат към него, сякаш е полудял, но Хенинг не им обръща внимание. Минава покрай тях и излиза на улицата, покрита със сух летен прах. Стига първата пресечка и поема по „Фусвайен“. Колите го задминават с бръмчене. Ухилен до уши мъж на средна възраст профучава покрай него на скейтборд.