Мьонес се усмихва. Проблеми?
Още не е решил къде да замине, но ще е някъде много далече. Жадува за това да изчезне в гората и няколко седмици да спи под дърветата. Може да го направи, разбира се, но не в Норвегия. И със сигурност няма да отиде на място, където има твърде много оскъдно облечени момичета, евтини коктейли и горещи плажове. Този живот никога не го е привличал.
След като вземе парите, вече няма да му се налага да работи. Въпросът е колко дълго ще издържи без работата. Бездействието се отразява на мозъка му. Той има нужда от стимулиране, а работата е единственото нещо, което го кара да се чувства жив.
Хората около него бързат, мъкнещи сакове и влачещи куфари, като от време на време поглеждат разтревожено часовниците или мобилните си телефони. Мьонес презира хората, които живеят по този начин. Каква досада.
Никога не е харесвал порядъчността. Още когато е бил тийнейджър е започнал да обира къщи и апартаменти. Лесна работа, а пък ченгетата не подозират с кого си имат работа. Защо ще върши някаква безсмислена работа за 180 крони на час, когато може да изкара четвърт милион за един уикенд?
Веднъж е излизал с момиче, което се опитва да го превърне в порядъчен гражданин, но това продължава само няколко месеца. Всеки ден седи в офис и работи на компютър, докато тялото му копнее да бъде другаде — да разузнава, да събира информация, да планира следващия удар. Майка му често го пита защо не спазва законите като повечето хора, но той просто не е такъв човек. Обича хаоса и разрухата и постоянно търси нови тръпки и вълнения, защото без тях животът е безкрайно скучен. Не е станал престъпник заради обществената среда. Сам е избрал този живот. И ако може да се върне обратно в миналото, би направил същия избор.
Вътрешният му джоб вибрира. Мьонес вади мобилния си телефон и натиска зелената слушалка.
— Имаме проблем — казва Йетон Поколи.
— Продължавай.
— Номер едно. Не знам къде е.
Усмивката на Мьонес замръзва. Той прехвърля телефона от едната си ръка в другата, мръщи се и защипва горната част на носа си между палеца и показалеца на лявата си ръка.
— Къде го изгуби?
— Влезе в Burger King. Стоях отвън около пет минути, но после започнах да се тревожа. Влязох вътре, за да го потърся. Намерих дрехите му в тоалетната.
Мьонес не казва нищо.
— За кой Burger King става дума?
— Онзи на улица „Карл Йохансгате“.
— Близо до Централната гара?
— Да. В момента съм там, но не го виждам.
Мьонес разсъждава върху чутото, гледайки отражението си във витрината на магазина.
— Ок — казва накрая той.
— Какво ще правим? — пита Поколи.
— Ще ти звънна след малко. Стой там.
Мьонес затваря, преди Поколи да има време да отговори. Веднага набира Флюрим Ахметай.
— Говори — казва шведският албанец.
— Обаждал ли се е на номер две?
— Не.
— Изобщо звънял ли е на някого?
— Не.
— Виждаш ли къде е мобилният му телефон в момента?
— Не, но мога да открия.
— Направи го. И провери банковите му сметки. Номер едно опитва да ни се изплъзне.
— Ясно.
Мьонес се оглежда във витрината, осмисляйки новините. След време лицето му се разчупва в хищна усмивка.
— Това не е проблем — казва той.
— А?
— Няма значение. Номер едно ще направи най-голямата грешка в живота си.
50
Чува странен шум в главата си.
Това морето ли е? Със сигурност чува грохот на вълни.
Хенинг преглъща, но звукът отказва да заглъхне. Сякаш е бил на особено шумен концерт. Примигва, но хората около него продължават да изглеждат странно. Губят очертания и излизат от фокус. Гласовете им се смесват и сливат. Тревата под тялото му сякаш расте. Мравка се покатерва върху ръката му. Понечва да пропълзи под кожата му, но Хенинг я перва и става. Стои и се олюлява. Първите няколко крачки болят, следващите са още по-ужасни. Извръща се от слънцето и го оставя да припича врата му. Продължава да върви. Оградата. Къде е оградата? Отново усеща асфалт под краката си. Колело профучава покрай него и нова, още по-остра болка пронизва табаните на ходилата му. Има чувството, че са мокри.
Някъде наблизо нещо подскача.
— Ей!
Хенинг стреснато вдига глава.
— Спри топката!
Протяга крак и усеща как нещо се удря в него и спира. Някой притичва. Хенинг настъпва топката. Вижда момче с дълга руса коса. Ледено сини очи. Някак си познати.