6tiermes7: TV2 отказва да предаде записите на полицията без съдебна заповед. Но има нещо интересно. Член на персонала на телевизията е в неизвестност.
Челюстта на Хенинг увисва.
МакаПака: Някой от тези, които са били там, когато Пули е умрял?
6tiermes7: Да.
МакаПака: Кой е той?
6tiermes7: Казва се Турлайф Бренден. Оператор.
МакаПака: Осъждан?
6tiermes7: Не, иначе нямаше да го пуснат в затвора.
МакаПака: Добре, но знаеш ли нещо за него?
6tiermes7: Не. Няма абсолютно никакви провинения.
МакаПака: Тогава какво правите по въпроса?
6tiermes7: В момента нищо. Не е в неизвестност от достатъчно дълго време. Но предполагам, че ще разпространим снимката му и ще го обявим за изчезнал — ако не се появи през уикенда.
„Интересно — мисли си Хенинг. — Много интересно.“
МакаПака: А сега нещо напълно различно: знаеш ли къде се намира Расмус Биелан?
6tiermes7: Той не кандидатства ли за влизане в програмата за защита на свидетели?
МакаПака: Да. Точно затова питам.
6tiermes7: Не. Нямам никаква представа. Искаш отново да го интервюираш?
МакаПака: Не съм напълно сигурен. Но е възможно тези, които се опитват да го намерят, да са отговорни за пожара в апартамента ми. Просто искам да знам дали още е жив.
6tiermes7: Ще ми отнеме известно време да разбера. А не се знае дали ще успея.
МакаПака: ОК. Ще бъда търпелив.
6tiermes7: Грижи се за себе си.
МакаПака: Ти също.
57
Въпреки че е късно вечерта, навън е още топло. Йорян Мьонес пали цигара и издишва дима през носа си. Тъкмо понечва да си дръпне за втори път, когато уличният телефон на ъгъла започва да звъни. Мьонес загася цигарата с пръсти и я прибира в кутията. Влиза в будката и вдига слушалката.
— Ало?
— Поздравления.
Гласът на Лангбайн е напълно безизразен.
— Благодаря.
— Погрижи ли се за всички действащи лица?
Мьонес се колебае.
— Не всички, но…
— Какво имаш предвид?
— Не е проблем. Всичко е под контрол. Не се тревожи.
— Плащат ми, за да се тревожа.
— Да, но можеш да ми се довериш.
— Правил съм тази грешка преди.
— Добре, разбирам какво ми казваш, но никой няма да научи за теб или за сделката ни.
— Не обичам недовършената работа.
— Нито пък аз. Затова ще оправя нещата.
— Ще ти се обадя след седемдесет и два часа. Ако дотогава си решил този проблем, ще получиш останалите пари.
— Но…
— Същият номер, същото време.
Няма време да възрази, защото Лангбайн затваря. Мьонес тряска слушалката върху вилката, клати глава и излиза в нощта.
Част от него иска да остави Бренден да избяга. Иска да го остави сам да осъзнае, че не разбира правилата на играта, която играе. Провалил е всичко, но не за Мьонес, а за самия себе си. Ако ченгетата открият какво е причинило смъртта на Пули и решат, че той е бил убит, ще започнат да издирват Бренден именно защото е изчезнал. И със сигурност ще искат да го разпитат — по същата причина. Не изглежда добре да изчезнеш в деня, в който си станал свидетел на убийство. Ако го арестуват, Бренден ще бъде твърде уплашен, за да говори. Знае, че семейството му ще бъде убито, ако разкрие нещо.
„Най-доброто решение — мисли си Мьонес, — е да му дам достатъчно време, за да му стане мъчно за семейството му и за предишния му живот.“ Бренден няма опит в спотайването. Рано или късно ще изпълзи от дупката си и някой ще го види. Парите, които е изтеглил, все някога ще свършат, независимо от това колко е внимателен. И когато медиите раздухат историята с липсващия оператор, а ченгетата го обявят за издирване, шансовете, че някой ще го разпознае, ще нараснат значително.
„Но седемдесет и два часа са твърде малко — мисли си Мьонес. — А Бренден показа известна хитрост, оставяйки дрехите си в тоалетната на ресторанта и мобилния си телефон във влака за Айдсвол, без самият той да слезе там. Държи се твърде хладнокръвно. И точно затова трябва да умре. За предпочитане в следващите седемдесет и два часа.“
Мьонес дръпва от цигарата си, след което я хвърля в едно кошче и се насочва към стоянката за таксита. Влиза в една тойота приус. Време е да ускори събитията.