— Пули, добре ли сте?
Той започва да се люлее напред-назад. Тялото му се изопва и лицето му посинява. Започва да се гърчи. Камерата се фокусира върху лицето му. Конвулсиите стават още по-мощни и Пули се свлича на дивана. Изведнъж тялото му застива. Очите му се изцъклят.
— Туфе, какво правиш, по дяволите? Продължавай да снимаш!
Ивер започва да се смее.
— Какво? — пита Хенинг.
— Ще трябва да изрежат това.
— Кое?
— Когато казва на Туфе, или както там се казва, да продължава да снима.
След смъртта на Пули настава паника. Хенинг чува виковете на Гури Палме:
— Той припадна! Припадна!
Тя блъска с юмруци по вратата. Малко след това в стаята нахлува надзирател, който нарежда на всички да напуснат. Палме започва да спори с Кнут Улав Нордбьо, влязъл по петите на надзирателя.
— Трябва да излезем от тук!
— Трябва да се обадим на бърза помощ… на полицията… те… аз…
— Да, но първо ще излезем!
Камерата се накланя, след което образът изчезва. Ивер оставя диска да се върти още няколко секунди, след което го спира.
— Не беше много дълго — казва той и издиша шумно. До ноздрите на Хенинг достига горчива миризма на старо кафе и цигари Pall Mall.
— Какво мислиш? — пита Ивер.
Хенинг го поглежда. Чувства се странно, затворен в тази малка стая с Ивер, обсъждайки случай с него. Обляга се с лакти на масата и отговаря:
— Не съм сигурен.
Замисля се за Турлайф Бренден и добавя:
— Не виждам какво друго можем да направим по отношение на смъртта на Пули, освен да изчакаме резултатите от аутопсията. Видях, че вчера си се справил с всичко останало.
— Значи си ги прочел — казва Ивер и се усмихва щастливо.
Хенинг не отговаря.
— Но случаят на Пули — започва Хенинг и веднага осъзнава, че е стигнал твърде далече, за да се откаже сега. Това решение кара сърцето му да ускори ритъма си.
— Говориш за обжалването? — пита Ивер.
— Да. Или по-скоро за причината да има обжалване. Струва ми се, че трябва да преразгледаме случая Туре Пули от самото начало — казва Хенинг, изненадан от решимостта в гласа си.
— Какво имаш предвид?
За втори път след смъртта на Пули, Хенинг си спомня неговите думи от срещата им в затвора: „Гарантирам ти, че знам неща, които ще те заинтригуват.“ И колкото повече мисли за това, толкова повече се убеждава, че Пули не го е лъгал и не се е опитвал да го измами. Човешко е да споменаваш мъртвите с добро, но Хенинг е сигурен, че Пули е знаел нещо важно. Освен това е познавал много хора и може би е споделил това нещо с някои от тях. „Ако искам да разбера какво е знаел — мисли си Хенинг, — трябва да опозная Пули по-добре.“
— Той винаги е настоявал, че е невинен — казва Хенинг.
Ивер се усмихва снизходително.
— Не ми се вярва — отговаря той.
— Ами ако е казвал истината?
— Човек като Пули? Малко вероятно. Ами онези деветнадесет минути, които не може да обясни?
— Да, знам за тях, но в цялата тази работа има няколко много подозрителни неща.
— Като например?
— Като например защо един събирач на дългове, който не е използвал бокса си от години, ще го вземе със себе си на среща, на която възнамерява да води мирни преговори?
— За всеки случай.
— Говоря сериозно, Ивер.
— Добре, защо ще го прави?
Хенинг понечва да каже нещо, но се разколебава.
— Не казвам, че Пули е невинен, но едно преразглеждане на случая няма да навреди. Има нещо нередно в цялата тази работа.
Ивер се почесва по брадата.
— Ще ни отнеме страшно много време, Хенинг. А освен това не знаем дали ще доведе до някакъв резултат. И може би ще разстроим доста хора.
— Знам, но си струва да го направим именно по тази причина.
Ивер го поглежда скептично.
— Защо изведнъж това е толкова важно за теб? — пита той.
Хенинг не отговаря веднага.
— Просто смятам, че може да се получи интересна история — казва той. — И… не мисля, че мога да се справя сам.
Ивер го зяпва. Хенинг невъзмутимо отвръща на погледа му. Известно време двамата мълчат.
— Освен това си ми длъжник — обявява Хенинг.
— Какво?! — възкликва Ивер.
— Случаят Хенриете Хагерюп — напомня му Хенинг. — Предоставих ти го опакован като подарък и вързан с панделка. Знам, че този случай отвори много врати за теб. Колко предложения за работа получи след него? Знам за две, но може би през лятото си получил още няколко.