Хенинг вдига глава.
— Вчера не беше на работа — продължава Ивер.
Хенинг мълчи.
— От къде разбра, че има приятелка и две деца и че е снимал войни и зверства по целия свят? Как си успял да откриеш всичко това?
Хенинг го гледа няколко секунди, след което казва:
— Не е твоя работа.
— Не е моя работа?
— Аз питам ли те откъде получаваш информацията си?
— Не, но…
— Точно така. Искаш ли да обсъдим как можем да развием тази история?
Ивер се колебае, но после кимва.
— Що се отнася до Туре Пули — започва Хенинг, — ченгетата ще изчакат доклада от аутопсията, преди да предприемат каквото и да било. Твърде рано е да обявят Бренден за издирване. Но ние трябва да поговорим с някой от TV2.
— Познавам Гури Палме — казва Ивер. — Мога да се опитам да поговоря с нея.
Хенинг го гледа няколко секунди.
— Добре. Аз ще се опитам да се свържа със семейството на Бренден. Ако още не са си назначили официален говорител. В днешно време всички правят това. Дискът в теб ли е?
Ивер се оглежда.
— Защо?
— Искам да изгледам записа още веднъж.
— Добре, но бъди дискретен. Не искам никой друг да научава за него.
— Разбира се. Имаме ли нещо, с което да нахраним чудовището?
— Какво ще кажеш за погребението на Пули? Ще бъде интересна смес от знаменитости и престъпници.
— Да, но няма как предварително да знаем кой ще дойде и кой не, а имаме нужда от нещо още днес. Освен това ще отнеме доста време.
— Да. Глупава идея.
— Не, трябва да отидем. Но ако искаме да разнищим този случай, трябва да говорим с няколко човека. Един от тях е Кент Хари Хансен — управителят на фитнеса, където Пули е тренирал и където се мотаят повечето му приятели.
— Ок. Ще се опитам да се свържа с него.
— Добре. Ако искаш да говориш с Хансен на четири очи, по-добре го направи далече от фитнеса. Онези момчета не си падат по посещения от пресата. Всъщност… препоръчвам ти да стъпваш много внимателно там.
— Интервюирал съм подобни хора и преди.
— Да, знам. Разпознавам погледа, който виждам в очите ти — онзи, който сякаш казва „Аз съм неуязвим, защото съм журналист.“ Но ще изчезне след първия ритник в главата, гарантирам ти.
Ивер поглежда Хенинг.
— Знам, че не е моя работа, но от къде знаеш всички тези неща, по дяволите? Къде е тренирал Пули, що за хора посещават фитнеса, имената им и така нататък?
Хенинг се колебае.
— Снощи направих проучване — казва той и млъква като риба.
— Виждам.
Вместо да разясни думите си, Хенинг казва:
— Ако се свържеш с Хансен, мога да ти предложа няколко въпроса, които трябва да му зададеш.
62
Хенинг влиза в стаята за съвещания и вижда, че там няма никого. Затваря вратата и вкарва диска в компютъра. Слага си слушалки и се съсредоточава върху лицето на Пули, като същевременно наблюдава всичко, случващо се в стаята — движенията на оператора, кабелите, прожекторите. Решава, че Турлайф Бренден е плешивият мъж, обръснат на катинарче, въпреки че не е открил негова снимка в интернет. Под бежовото му операторско яке се вижда червена тениска с лого, което Хенинг не може да прочете.
Спомня си един въпрос, който неговият учител и наставник често му е задавал, особено когато Хенинг е казвал неща като „Не разбирам“ или „Стигнах задънена улица и не знам какво да правя“. Хьогсет го е карал да погледне проблема под различен ъгъл.
— Какво означава да разбереш? — питал е той. — Може би да опознаеш нещо и да оцениш неговите особености. Има два начина да гледаш, Хенинг. Ако не гледаш както трябва, никога няма да видиш това, което ти е необходимо. Но ако гледаш по-малко, може би ще видиш повече.
Хенинг прилага тази философия във всеки един аспект от работата си.
— Всички журналисти съсредоточават вниманието си върху говорещия, защото той е причината да са там — казваше Хьогсет. — Но понякога е много по-важно да гледаш човека до говорещия, например съпругата му, и да следиш нейната реакция. Става дума за това да забелязваш неща, на които никой друг не обръща внимание.
Хенинг наблюдава Бренден, когато Пули влиза. Те си кимват и стискат ръцете, след което Пули сяда. Камерата проследява движенията му. Бренден отново се появява в кадър. Закача микрофон за тениската на Пули и свързва кабела с камерата, след което слага ръка върху гърба на Пули и го побутва по-близо до масата. Физическият контакт на Бренден с Пули продължава десет, може би петнадесет секунди. След това в кадър остава единствено Пули.