Хенинг превърта записа и го пуска пак. Гледа го трети път, след което съсредоточава вниманието си върху лявата ръка на Бренден. Тя е свита в юмрук, дори когато той закача микрофона за тениската на Пули. Хенинг увеличава резолюцията и наблюдава ръката на забавен каданс. Тя остава стисната през цялото време. Когато Бренден се навежда към Пули, за да го накара да се изправи, двете му ръце са зад врата на Пули. Изведнъж той поглежда настрани към Бренден, но операторът се отдалечава, все още със стиснат юмрук.
— Хм — промърморва Хенинг и отново превърта записа. Спира го точно когато Пули поглежда към Бренден. Хенинг се втренчва в очите на Пули. След това се обажда на Бярне Бругелан и го пита дали полицаите са изгледали записа.
— Не, още не сме го получили от TV2. Казаха, че ще го изпратят по-късно днес.
— ОК. Обади ми се, когато го изгледаш. Искам да обсъдим някои неща.
— Какви неща? Не можеш ли да ми кажеш сега?
— Първо трябва да проверя нещо. Вече говорихте ли със семейството на Турлайф Бренден?
— Ела Санлан разговаря с приятелката му снощи.
— И какво каза тя?
— Обичайното — че не са се карали и че никога не би изчезнал по този начин.
— Значи не се е държал странно, преди да изчезне?
— Не знам.
— Ок. Ще ми се обадиш по-късно днес, нали?
— Ще видя какво мога да направя.
63
— Просто не разбирам как можеш да живееш така.
Йорян Мьонес влиза в стаята на Флюрим Ахметай, която му служи за офис, дневна и спалня. Под прозореца има гол матрак, покрит с омачкано одеяло. Самият прозорец е затворен и покрит с черна щора. Единственият източник на светлина са трите монитора, наредени един до друг.
— Така ми харесва — отговаря Ахметай на шведски.
Бюрото е отрупано с празни чинии и кутии от пица. Около него се издига планинска верига от кенчета кола, някои празни, други полупълни.
Мьонес намира един стол, дръпва го и сяда. Оглежда се за място, където да остави мобилния си телефон, но се отказва.
— Искал си да ми покажеш нещо?
Ахметай отпива от двулитрово шише кола, след което се оригва шумно.
— Виж това — казва той и пуска клипче на един от мониторите. Гледат от птичи поглед към входа на ресторант Burger King. Десетки хора влизат и излизат. Мьонес поглежда въпросително към Ахметай.
— Знам един тип, който познава един, който работи в охраната на Burger King — обяснява Ахметай на развален шведски. — Няма да повярваш какво биха направили някои хора за две хиляди крони — които сега ми дължиш, между другото.
— Сигурен съм, че ще уредим нещата — усмихва се Мьонес.
Камерата е монтирана под тавана и гледа към входа и касите. В долния десен ъгъл има брояч, който показва часа: 12:38:04.
— Погледни този — казва Ахметай и сочи мъж, който бързо влиза в ресторанта, държейки издут бял найлонов плик.
— Това е Бренден — отговаря Мьонес.
— Ок. А сега виж това, заснето няколко минути по-късно.
Ахметай превърта напред и броячът вече показва 12:43:26. Мъж с бяла тениска стои с гръб към камерата и нервно се оглежда. Стиска идентичен, но вече не толкова издут бял плик.
— Отново Бренден — казва Мьонес развълнувано.
— Сигурен ли си?
— Да. Същата прическа и поза.
Бренден излиза от ресторанта, като нарочно гледа надолу и прикрива лицето си с ръка.
— Добре — казва Мьонес. — Банковото му извлечение показва, че е влязъл в магазин „ЖанТВ“ в Аркаден и си е купил нещо на стойност 399 крони.
— Може би шапка.
— Да, и аз така мисля. Бейзболна шапка. И след като е зарязал телефона си на влак, потеглящ от централната гара, значи е много вероятно да се е качил на друг влак горе-долу по същото време. Можеш ли да откриеш списък с всички влакове, потеглили по това време?
— Да — отговаря Ахметай и пръстите му се насочват към клавиатурата.
— Един момент. Имам по-добра идея. Принтирай ми най-добрата снимка на Бренден, която имаш.
Ахметай отново кликва с мишката, за да пусне клипчето. Чака Бренден да обърне главата си. Лицето му се появява в профил. Ахметай паузира клипчето и отваря файла във Фотошоп, където наглася цветовете и увеличава контраста. След това натиска Crtl+P. Някъде под бюрото се включва принтер. Мьонес се навежда и изритва едно празно кенче, което на свой ред поваля още десетина. Той клати невярващо глава.