— Точно преди да умре, Пули не можеше да диша и да се движи.
— Точно така — отговаря бавно д-р Умдал.
— Какво има? — пита Хенинг, доловил колебанието в гласа й.
— Нищо. Просто си мислех, че ако, и наблягам на думата „ако“, става дума за отравяне, може би веществото е било някаква комбинация от невро и кардиотоксин. Но тези предположения са загуба на време. Първо трябва да направим аутопсията.
— Напълно съм съгласен. Аз също нямам намерение да публикувам предположения във вестника си. Но колко вида подобни отрови съществуват според теб?
— О, много. Десетки. Стотици. От Института по съдебна токсикология могат да ти дадат много по-изчерпателен отговор на този въпрос. Той вече е част от Института по обществено здраве, между другото. Пълното му име е Департамент по съдебна токсикология и изследване на забранени вещества.
— Ок, ще им звънна.
— Направи го.
— Как ще изглежда тялото, ако е било отровено?
— Един чист невротоксин, който парализира дихателната система, причинява задушаване, докато сърцето все още бие. В такъв случай кожата най-вероятно ще посинее. Ако говорим за комбинация от невро и кардиотоксин, която причинява както дихателен, така и сърдечен колапс, най-вероятно няма да има никакви външни следи… с изключение може би на следи от задушаване, но само ако дихателната система е била засегната, преди сърцето да спре.
— Ясно — казва Хенинг. — Май ще трябва да изчакаме резултатите от аутопсията.
— Точно така.
— Много ти благодаря за помощта.
— Няма нищо.
Хенинг затваря и вдига глава. На монитора пред него Пули гледа към Бренден. Има нещо наранено в очите му.
Хенинг потреперва. Не знае защо, но този поглед смразява кръвта му.
65
Ивер Гюнешен поглежда часовника си. Кент Хари Хансен закъснява с двадесет и пет минути. Ивер е разследвал много случаи, при които в последния момент източникът се разколебава и решава да не дойде на срещата. Едно интервю може да има сериозни последствия, особено ако думите ти предизвикат скандал, независимо дали си ги казал или не.
Но това разколебаване е странно в случая, защото по телефона Хансен му е казал, че с удоволствие ще говори за Туре, стига да се срещнат някъде в Сагене, близо до апартамента му. Точно затова Ивер чака в ресторант „Ла Каса Списери“, който го изкушава с приятна миризма на храна.
Накрая той не издържа и си поръчва сандвич и бира от сервитьорката, която отвръща на топлия му поглед с усмивка. „Трябва да доведа Нора тук“ — мисли си той. Мястото изглежда като механа, с тези голи бели стени, големи червени плочки на пода и карирани покривки на масите.
Тя най-накрая е вдигнала телефона си, слава богу. Съгласила се да отидат на ресторант и после на кино, защото това звучало „сладуранско“.
„Кой казва «сладуранско», за бога?“ — мисли си Ивер и се чуди дали Нора някога е използвала тази дума в разговор с Хенинг.
Запотената чаша, пълна с кехлибарена течност, пристига заедно с набит мъж с мургаво лице и къса бяла коса. Тясната му черна тениска е украсена с бяло-червеното лого на фитнеса „Сила & респект“. Мускулите му прозират под нея. Ръцете му са покрити с черни татуировки, които привличат погледа към бицепсите му. Те са толкова издути, че Ивер започва да се чуди дали ръкавите на тениската не спират притока на кръв към ръцете му. Бицепсите на Хансен приличат на мускулести бедра. Лявата му ушна мида е украсена с обеци, които изглеждат диамантени, но според Ивер едва ли са му стрували повече от стотина крони.
— Извинявайте, че закъснях — казва Хансен и се приближава до масата с тежки, но енергични стъпки. Ивер става и протяга ръката си. — Получих есемеса ви, но един клиент изкупи целия ни запас от „Гейномакс“ и трябваше да поръчам още, преди да изляза. Точно тогава дойдоха десетина мъже да тренират, а Гюнхилд още не се бе върнала от обедната си почивка — както обикновено. Много ли ме чакахте?
— Реших да проявя търпение.
Хансен поема ръката на Ивер и я стиска силно. След това сяда, блъскайки масата и карайки бирата в чашата на Ивер да се разплиска.
— Искате ли нещо за ядене? — пита той и също сяда, като премества мобилния си телефон далече от чашата.
— Това, което сте си поръчал, изглежда добре, но не съм гладен. По-късно имам среща с клиент. Но не бих отказал чаша кафе.
Ивер вдига ръка и среща погледа на сервитьорката.