— Една чаша кафе, ако обичате — казва той и се усмихва. Тя му се усмихва в отговор и се отдалечава. Хансен се придвижва по-напред и се обляга с лакът на масата. Ивер прави същото, за да поддържа баланса. Не успява съвсем и масата остава наклонена към Хансен.
— Първо трябва да изразя своите съболезнования — казва Ивер.
— Благодаря.
— Разбрах, че сте се познавали много добре?
— Да — въздъхва Хансен и клати глава. — Ужасна работа.
Ивер кимва, чудейки се как да зададе въпросите, които Хенинг му е препоръчал. След това решава, че ще е най-добре първо да успокои Хансен, задавайки му лесни, стандартни въпроси, преди да разкрие истинската причина да се свърже с него. В следващите няколко минути той научава, че Туре е бил страхотен приятел и безспорен лидер и че „никой не би посмял да се ебава с него“. Ивер не е сигурен дали Хансен наистина вярва в това или го казва просто защото Пули е мъртъв.
След като кафето пристига и сервитьорката се отдалечава с поредната топла усмивка, Ивер се обляга назад. Спомня си предупреждението на Хенинг, че разнищването на този случай може да се окаже изключително трудно. По тази причина може би ще му се наложи да прибегне до по-драстични мерки.
— Как върви бизнесът? — пита той.
— Горе-долу.
— Все още ли работите с наркомани и бездомни хора?
— Не толкова, колкото преди.
— Защо?
— Нещата се промениха след смъртта на Видар.
— Но все още получавате финансова помощ от общината?
— Да, получаваме. И във фитнеса все още работят хора, които са част от проекта.
Ивер променя ритъма на въпросите.
— А как върви другият бизнес?
Хансен го поглежда.
— Какъв друг бизнес?
— Онзи, за който не се води отчет? — Ивер стиска десния си юмрук и го удря в дланта на лявата си ръка.
Хансен го гледа втренчено няколко секунди, след което избухва в смях.
— За какво говорите?
— Разбрах, че ръководите престъпна банда от стария офис на Видар Фел. Това вярно ли е?
Хансен продължава да се усмихва.
— Ок — казва той. — Значи сте един от онези.
Ивер не отговаря.
— Ако бяхте написали домашното си, преди да дойдете тук, щяхте да знаете, че „Сила & респект“ не се занимава с такива неща. Никога не сме се занимавали с такива неща. И никога няма да се занимаваме.
— Аз чух различни неща.
— Значи някой ви е подвел.
Хансен вече не се усмихва.
— Значи отричате, че се занимавате с организирана престъпност? Че използвате „Сила & респект“ за параван…
— Какво е това? — прекъсва го Хансен. — Защо сте тук? Мислех, че искате да говорим за Туре.
— Точно за него говорим.
— На мен ми се струва, че просто ме тормозите. И да не посмеете да публикувате това във вестника, защото…
Хансен го сочи с пръст.
— Ако се съгласите да ми помогнете, няма да публикувам нищо — отговаря Ивер. — Опитвам се да открия кой е убил Юке Брулениус.
Хансен го зяпва.
— Туре Пули твърди, че е пристигнал навреме за срещата си с Брулениус, но е позвънил в полицията чак деветнадесет минути по-късно. Възможно ли е да го е забавило нещо, случило се във фитнеса?
Хансен клати глава.
— Считайте това за приятелски съвет, Гюнешен. Не отправяйте обвинения, които не можете да докажете. Не е много умно.
Ивер се взира в смръщеното му лице и усеща внезапен прилив на адреналин.
— Да не би да казвате, че знаете кой е убил Юке Брулениус?
Хансен избутва стола си назад, става, слага ръце на масата и се навежда към Ивер. Той опитва да остане невъзмутим, но все пак се отмества назад.
— Играете си с огъня — казва Хансен и размахва пръст пред лицето му. Ивер се преструва, че не е уплашен. Хансен се изправя, насочва се към изхода и затръшва вратата зад гърба си.
66
Елизабет Холан лежи и гледа към тавана, но не го вижда, защото пред очите й се е спуснала бледосива мъгла. Всеки път, когато мисли за Турлайф, чудейки се къде е и какво прави, стомахът й се свива на възел и тя избухва в сълзи. Мислите й се въртят в безкрайна спирала, от която не може да избяга.
Какво ще каже на децата?
Полицията също не може да й помогне, защото не е минало достатъчно време от изчезването на Турлайф. Но тя е доловила нещо в гласа на полицайката, която се е обади преди половин час — нещо, което й подсказа, че вече не считат това за обикновен случай на изчезване. Защо иначе ще я пита дали Турлайф е познавал Туре Пули отпреди интервюто? Какво намеква?