Турлайф отваря очи.
Мобилният телефон.
Мъжът е получил есемес и трябвало да свали ръкавицата си, за да натисне бутоните. Турлайф помни, че после той не си е сложил ръкавицата веднага, а е написал есемес в отговор. А след това? След това е хванал дръжката на вратата! Ръката му е останала там за съвсем кратко, но може би достатъчно, за да остави отпечатък.
Турлайф се изправя развълнувано. Не е много, но може да е достатъчно. Може би това е нещото, което ще му помогне да се събуди от този кошмар.
70
Ивер Гюнешен излиза от киносалона с главоболие, настанило се точно над очите му. „Защо не попитах Нора колко дълъг ще бъде филмът?“ — мисли си той. Два часа и половина седене на едно място и носене на 3D очила, които създават много неприятно напрежение в мускулите на очите му. Ивер се чувства изтощен, но Нора изглежда преизпълнена с енергия.
— Как ти се стори? — пита тя и се усмихва.
Ивер се колебае.
— Не беше зле.
— Не беше зле? Беше просто…
Нора вдига глава към тъмното вечерно небе, търсейки правилната дума.
— Вълшебно — възкликва тя и го поглежда очаквателно. Ивер не отговаря, защото не вижда смисъл да разваля момента. Вместо това взима ръката й.
— Радвам се, че ти хареса — казва той.
Нора се усмихва и вплита пръстите си между неговите.
— Гладна ли си? — продължава той.
— Повдига ми се. Изядох твърде много пуканки.
— Едно вкусно ястие ще те оправи…
Прекъсва го мобилният му телефон. Ивер го вади и поглежда екрана. Пуска ръката на Нора.
— Хенинг е — казва той и я поглежда.
Тя прави една крачка встрани.
— Здравей, Хенинг — казва Ивер.
— Хареса ли ти филмът?
— Моля?
— В днешно време няма много места, където хората изключват мобилните си телефони, и предположих, че си ходил на кино. Прав ли съм?
Няколко секунди Ивер мълчи. След това казва:
— Не беше зле.
Поглежда към Нора, която не отвръща на погледа му. През следващите няколко минути Хенинг му разказва всичко, което е открил за Турлайф Бренден — поведението му вкъщи, рисунката, оставена под възглавницата на Елизабет Холан, и мъжът, когото Бренден нарича Фурио.
— Уау — казва Ивер, когато Хенинг свършва. — Впечатлен съм.
— Ако все още възнамеряваш да ходиш в „Асгард“ по-късно, питай ги дали познават бияч или наемен убиец, който е висок като дърво, тънък като пергел и прилича на Фурио от сериала „Семейство Сопрано“.
— Наистина ли смяташ, че някой ще ми отговори?
— Не, но може би ще се изразиш по-елегантно от мен.
Нора се отдалечава още малко и застава пред витрината на един магазин, обърната с гръб към него.
— По-рано днес говорих с TV2 — казва Ивер.
— Какво научи?
— Че Бренден се е държал много странно през последните няколко дни. Гури Палме мислела, че е болен. Дори повърнал пред затвора след смъртта на Пули. А кадрите, заснети от него, били извън фокус, сякаш изобщо не внимавал, докато снимал.
— Това сигурно е вярно, ако мислите му са били заети с други неща.
— Според Тури, Бренден е един от най-добрите им оператори. Тя е много разтревожена за него.
— Ще включа този цитат в статията си. Приятно прекарване в „М“.
— А?
— „Кафе М“. Там отивате, нали? Опитайте камбаната, ако още я има в менюто. Страхотна е. Печена на скара с ябълков сос.
— Няма да…
— До скоро.
Ивер няма време да отговори, защото Хенинг затваря. Той въздъхва и поглежда телефона си, сякаш той може да му каже откъде Хенинг знае, че ще ходят в „Кафе М“.
Не. Просто не.
Взима ръката на Нора, но този път тя не вплита пръстите си в неговите.
— Слушай — казва Ивер, докато чакат да светне зелено на кръстовището с „Майорстюа“. — Искаш ли да отидем в друг ресторант?
71
Усмихнат червено-зелен трол държи табелата, на която пише „Планински хотел Устаусет“, над главата си. За щастие, този път вратата е отворена.
Турлайф прекосява сивия под на фоайето. Вдясно има огромна бяла камина, а вляво — черни кожени кресла, наредени около ниска овална маса. По-нататък започва дълъг коридор, а на стената е закачена табела, сочеща към ресторант „Уста“.
Жената на рецепцията говори по телефона. Вдига глава и му се усмихва топло. Тъмнокестенявата й коса е завързана на опашка. Червилото й е яркочервено, а кожата — с приятен слънчев загар. Носи тънка, бяла блузка, а между гърдите й виси медальон с половин сърце.