Той веднага кликва на нея и чете увода:
„Операторът на TV2 Турлайф Бренден е в неизвестност от четвъртък сутринта. Семейството му е разтревожено.“
Всичко, случило се през последните няколко дни, става още по-реално, докато чете за себе си в интернет. За щастие, към статията няма приложена снимка. Под увода са изписани имената на авторите на статията. Хенинг Юл и Ивер Гюнешен.
„Странно“ — мисли си Турлайф. Единствено „Новините 123“ споменават изчезването му. Възможно ли е още да не са го обявили за официално изчезнал? Може би не е изминало достатъчно време? Но защо и как от „Новините 123“ са узнали за неговото изчезване?
Препрочита последното изречение и стомахът му се свива болезнено, когато осъзнава, че репортерите са разговаряли с Елизабет. Турлайф чете:
„Уважаваният оператор на TV2 Турлайф Бренден е в неизвестност. Четвъртък сутринта Бренден бил на работа и според негов колега отишъл да вземе нещо от колата си, но така и не се върнал. «Тревожим се за това какво може да му се е случило» — заяви журналистката Тури Палме пред «Новините 123». Тя работела с Бренден точно преди изчезването му.
Приятелката на Бренден, Елизабет Холан, също се притеснява и се чуди какво може да му се е случило. «Турлайф никога не би изчезнал така» — каза тя пред «Новините 123», обляна в сълзи. Случаят е докладван в полицията и Бренден е обявен за издирване.“
„Обляна в сълзи“ — мисли си Турлайф. Горката Елизабет.
Вдясно от текста има кутийка с линкове към няколко статии за смъртта на Туре Пули. Турлайф кликва на тях една по една и вижда, че всички са написани от Ивер Гюнешен. Освен това той е първият журналист, съобщил новината за неговото изчезване.
Турлайф отваря нов прозорец и влиза в пощата си.
72
— Ок, благодаря за помощта.
Йорян Мьонес затваря и зачерква името на Ян Ивар Фусбак от списъка. Над него има още четири зачеркнати имена: Бенямин Рьоке, Сивер Ойдегорд, Идун Скорпен-Волд и Свере Магнус Верайде. Мьонес се обляга назад и протяга ръце, след което обръща главата си наляво и надясно. Вратът му изпуква.
Става, прекосява полирания под и влиза в кухнята. Вади кутията с мляко от хладилника, намира чиста чаша в шкафа и я пълни до ръба. Изпива млякото на няколко големи глътки. Има още много работа. Той никога не би започнал това, ако не е знаел, че кондукторите са обучени да разпознават лица.
Мьонес се връща в дневната и сяда пред кръглата маса, на която е отворен лаптопът му. До него е списъкът, който му е даде Тере Еген, съдържащ имената на кондукторите, както и техните мобилни телефони и влаковете, на които са работили през онзи ден. Мьонес взима листа и прочита следващото име в списъка. Ниле Петер Кителсен.
— Ало?
— Обажда се инспектор Стиан Хенриксен от полицията — казва Мьонес със сериозен, нетърпящ възражения тон.
— П-полиция? — заеква Кителсен. — Да не се е случило нещо?
— Извинявайте, че ви безпокоя в петък вечер, но разследвам убийство, извършено вчера в Осло.
— Р-разбирам?
— Смятаме, че убиецът е избягал от Осло, като се е качил на влака за Берген около обяд. Тогава вие сте бил кондуктор на този влак. Опитваме се да разберем къде е слязъл убиецът и се надявам, че ще можете да ни помогнете.
Мьонес чува как Кителсен преглъща.
— Ще направя каквото мога.
Мьонес поглежда към снимката на Турлайф Бренден.
— Мъжът, когото търсим, е около тридесет и пет годишен, висок малко над метър и осемдесет и пет, облечен с тъмносини шорти, бяла тениска и бейзболна шапка. Помните ли да сте виждали мъж с това описание вчера?
Тишина.
— Не съм сигурен.
— Помислете добре. Важно е.
— Мисля — отговаря Кителсен и издишва шумно в слушалката. След това въздъхва разочаровано. — Съжалявам, но не помня да съм го виждал.
— Възможно е да не е бил на вашия влак — казва Мьонес, опитвайки се да скрие разочарованието си. Маха капачката на писалката си.
— Случайно да е носил слънчеви очила? — изведнъж пита Кителсен.
Мьонес спира и поглежда снимката на Бренден.
— Да.
— И черна бейзболна шапка?
— Възможно е. Видял сте го, така ли?
— Мисля, че да — отговаря развълнувано Кителсен. — Светла кожа, обръснат на катинарче?
— Това е той! — възкликва Мьонес, неспособен да скрие вълнението в гласа си. — Помните ли къде слезе?
Тишина.