Хенинг преглъща и споделя подозренията си за стиснатия юмрук на Бренден и внезапния объркан поглед на Пули, насочен към него.
— Ъгълът на камерата не е много добър, но нещо се случва, докато Бренден държи ръката си на гърба на Пули.
Бругелан мълчи. Хенинг се протяга и изключва вентилатора на перваза. Бученето в кухнята спира и жегата веднага го затиска.
— Открихте ли причината за смъртта на Пули? — пита той.
— Предварителният доклад от аутопсията не съдържа никакви отговори, с изключение на…
Бругелан спира.
— С изключение на какво?
— Не мога да ти кажа, Хенинг. Съжалявам.
— Хайде, Бярне. Много добре знаеш, че никога не бих публикувал нещо, което ще попречи на разследването.
Бругелан издиша шумно.
— Открили са необичайно нараняване на врата му.
— От какво? — пита нетърпеливо Хенинг.
— Не са сигурни, но прилича на убождане. От игла или нещо подобно.
— Игла — повтаря Хенинг, спомняйки си какво му е казала д-р Умдал за невротоксините. „Най-вероятно е било някакво силно отровно вещество“ — мисли си той.
— Хитро — казва Хенинг на глас. — Туре Пули беше диабетик. И имаше много пиърсинги.
— Какво от това?
— Когато се срещнахме, го попитах дали е свикнал да се инжектира с инсулин. Той отговори, че вече почти не усеща иглата.
Хенинг се усмихва. Хитър план, наистина.
— По-рано днес говорих с приятелката му. Тя ми показа рисунката, оставена от Бренден под възглавницата й. Напредвате ли?
— Какво имаш предвид?
— Направихте ли фоторобот на мъжа, споменат от Бренден? Знаете ли кой е?
— Още не — отговаря Бругелан. — Но работим по въпроса.
Хенинг кимва.
— Кога мога да напиша, че Туре Пули е бил убит?
— Още не сме сигурни в това, Хенинг. А не трябва да правиш предположения, защото извършителите могат да надушат нещо и да изчезнат.
— Ок — въздъхва Хенинг.
След като затваря, се заслушва в тишината, възцарила се в апартамента. Има лошо предчувствие за това. Бругелан не е категоричен, но Пули най-вероятно е бил убит. Отровен. Но дали ще успеят да открият следи от отровата? Окончателният доклад от аутопсията ще бъде готов най-рано след два месеца. Но дори и да открият следи от отровата, как ще докажат вината на хората, накарали Бренден да убие Пули?
Хенинг отново включва програмата FireCracker 2.0, но 6tiermes7 не е онлайн. Мобилният му телефон иззвънява. Есемес от Ивер.
„Съжалявам. Нищо от Асгард. Ивер.“
Хенинг веднага го набира. „Две глави са по-добри от една“ — мисли си той и вдига телефона до ухото си, чакайки Ивер да отговори. Но след няколко секунди се включва гласовата му поща. „Сигурно в момента говори с някой друг — мисли си Хенинг. — Може би с Нора, за да й каже, че след работа ще намине. Или пък да я попита дали може да намине още сега.“
Да мисли за Нора и Ивер не би трябвало да е толкова болезнено. Но всеки път сякаш някой го удря с юмрук в гърдите. Не може просто да изтрие бившата си съпруга като печатна грешка.
Хенинг изчаква няколко минути, след което отново звъни на Ивер. Същият резултат. Поглежда часовника си. Единадесет без петнадесет. Отива в банята и мие зъбите си, сменя превръзките на краката си и звъни на Ивер за трети път. Отново се включва гласовата поща.
„Няма значение“ — мисли си Хенинг и решава да си легне.
75
Ивер вдишва дълбоко веднага след като излиза от „Асгард“. Навън се чувства по-добре и… по-чист, въпреки че лятната нощ продължава да бъде влажна и задушна.
Опитва се да изглежда незабележим. Не иска да срещне някой, когото познава, на излизане от стриптийз клуб, който, въпреки всички претенции, продава едно-единствено нещо — оргазми. Решава да се прибере направо вкъщи. В момента мисълта да се опъне на дивана със студена бира в ръка го привлича повече от мисълта да прекара нощта при Нора.
Ивер пресича „Бугстадвайен“ и продължава надолу по „Йосефинесгате“, където високите сгради и обраслите дворове са частично осветени от пълната луна. Минава покрай „Йосефине“, където е прекарвал безброй петъчни вечери, слушайки жива музика и караоке, когато собствениците дават поле за изява на талантливите и не толкова талантливите клиенти. Няколкостотин метра по-надолу лявата стена на стадион „Бислет“ се извива към кръстовището. Ивер вади мобилния си телефон и изпраща есемес на Хенинг.