Тя става от стола и се приближава. Дори от разстояние Хенинг вижда, че очите й са зачервени. Тя не спира, а направо го прегръща и се притиска в него.
Господи, как се притиска в него.
Стоят прегърнати дълго време. Хенинг чувства как тялото му се стопля. Старите спомени се събуждат. Картини, които не иска да вижда, и мигове, които не иска да преживява отново. Но колкото и да опитва, той не може да забрави годините, прекарани заедно с Нора. Време, което е толкова далечно, че вече нищо не може да ги събере отново. Хенинг се мрази за това, че сълзите й му причиняват болка и още повече заради това, че Нора плаче за друг.
— Какво казаха докторите? — пита той и я пуска.
Тя подсмърква и клати глава.
— Още не знаят нищо.
— Значи още е в кома?
Нора кимва и бърше сълзите от бузите си. Отиват до един от диваните и сядат.
— Кой го е открил?
— Някаква възрастна жена, живееща наблизо. Шумът я събудил и решила да погледне навън.
— Но не видяла извършителя?
Нора отново клати глава, вдига ръце към устата си и стиска очи. Нови сълзи се търкулват по бузите й.
— Ти как разбра? — пита Хенинг.
— Ивер дошъл в съзнание за кратко, когато го докарали тук.
— Казал ли е нещо друго?
— Доколкото знам не.
Хенинг кимва. Сестра минава покрай тях.
— Дойде ли някой от полицията?
— Да, но си тръгна.
Хенинг вдишва дълбоко и се оглежда, но не вижда нищо друго, освен Нора.
— Пуснаха ли те да го видиш?
— Само за малко.
— Как изглеждаше?
Нора го поглежда и клати глава.
— Ужасно — казва тя с треперещ глас.
Хенинг отвръща на погледа й.
— Тук ли ще останеш, докато се събуди? — пита той.
Тя кимва.
— Може да не стане скоро — знаеш това, нали? Докторите предпочитат да не избързват и обикновено оставят природата да свърши своята работа. Ивер ще се събуди, когато е готов.
Нора го поглежда и сълзите отново рукват.
— Ако се събуди.
Хенинг не знае как е реагирала тя при новината за смъртта на сина им. И не иска да знае. Но са му казали, че след това е отслабнала с четиринадесет килограма за две седмици. Някои от тези килограми все още липсват, но тя бавно е започнала да се възстановява. Ако е останало нещо от старата Нора, която познава, значи оттогава живее на ръба на острието.
Хенинг се замисля за изречението, което се оформя в главата му. Никога не е мислил, че ще го каже.
— Ивер има силен дух, Нора. Ще се оправи.
Тя го поглежда.
— Надявам се.
— Сигурен съм.
— Не мога да понеса да загубя…
Хенинг е благодарен, че тя не довършва. Той се загръща с якето си и става.
— Предай му поздрави, когато се събуди.
— Къде отиваш? — пита Нора.
— На работа.
— Сега?
— Да. Трябва да напиша една статия.
78
Дежурният редактор го поглежда учудено, когато Хенинг влиза в офиса и натиска копчето за черно кафе. Той го осведомява за събитията от последните няколко часа, след което сяда зад бюрото си.
На път за офиса се чудеше как да захване статията. Заглавието бе очевидно: „Известен журналист в кома“. Хенинг знае, че всички, сърфиращи в този късен час, ще кликнат на него. А понятието „журналист“ е разтегливо, особено в индустрия, която обича да превръща собствените си хора в знаменитости. А знаменитостите продават вестници. Така стоят нещата. Ако статията излезе на първа страница, където уводът не може да бъде видян, читателите няма да знаят за коя знаменитост става дума, докато не кликнат на заглавието — а това означава много кликвания.
„Да разсъждавам така в момент като този е ужасно — мисли си Хенинг. — Но съм сигурен, че Ивер нямаше да има нищо против. Точно обратното — щеше да настоява“.
Хенинг започва да пише. Когато е бил в болницата, той е имал чувството, че всичко това е лош сън. Чувствал се е по същия начин, докато е разговарял с дежурния полицай в участъка, записвайки си няколко цитата. Но сега, когато набира думата „кома“ и пише, че Ивер Гюнешен се люшка между живота и смъртта, Хенинг най-накрая осъзнава бруталната истина, че той може да умре.
Йорян Мьонес се обръща към сутрешното слънце, закривайки лицето си с ръка. Гледа към голямата двукрила врата на гарата, през която минава безкраен поток от пътници със сакове и куфари на колелца. Мьонес поглежда часовника си. Влакът тръгва след пет минути.