Мьонес се подчинява и се оглежда. Чува скърцане на гуми в далечината, но не вижда никого.
— Мина много време — казва той, но Лангбайн не отговаря. Вместо това по земята към него е плъзнат голям плик. Мьонес неохотно се навежда, за да го вземе. Изважда снимка. Лицето на мъжа е зачеркнато с червен маркер. Челюстта на Мьонес увисва.
— Шегуваш се.
— Не.
Отново поглежда снимката, след което изважда листа, пъхнат зад нея и прочита текста. Поклаща глава и произнася думите, които никога преди не е казвал:
— Това е невъзможно.
— Нищо не е невъзможно. И ако не се бе провалил последния път, сега нямаше да е толкова трудно.
Мьонес понечва да възрази, но не го направи. Знае, че Лангбайн е прав. Случилото се продължава да го измъчва. Грешките са били пагубни за неговата репутация. Въпреки това казва:
— Твърде рисковано е.
След това разговорът поема в посока, която го сварва напълно неподготвен.
— В кабинета ми има втори плик, идентичен с този в ръцете ти. С едно изключение. Съдържа и твоя снимка.
— Моя снимка?
— Да. Ако не приемеш задачата, ставаш мишена.
Мьонес понечва да погледне зад колоната, където се крие Лангбайн, но вижда ръка, държаща пистолет, насочен към главата му, и това го спира.
— Ако не се върна до петнадесет минути, пликът отива при следващия в списъка. Но аз искам теб. Смятам, че трябва сам да поправиш грешката си. Освен това ще ти бъде платено.
Мьонес опитва да възстанови самообладанието си.
— Колко?
— Два милиона крони. Двадесет и пет процента веднага, в брой. Останалите ще получиш след като изпълниш задачата.
Мьонес се замисля. Задачата е изключително трудна, но има ли избор? Може ли да не я приеме? Почесва се по тила, след което потърква носа си с пръст и казва:
— Ще го направя за три.
Следват няколко секунди тишина, след което Лангбайн отвръща:
— Добре.
През тялото на Мьонес преминава тръпка от вълнение, но той няма време да й се наслади, защото към него е избутано куфарче.
— Трябва да се случи бързо и тихо. Без следи. Без въпроси. И този път без грешки.
Мьонес кимва. Обикновено има нужда от време, за да изготви план за действие, но пък е известен със способността си да импровизира. Вече е измислил един възможен сценарий. Но няма време да зададе повече въпроси на Лангбайн, защото веднага след това чува как се затръшва врата на кола. И когато заобикаля колоната, мъжът е изчезнал.
Замисля се върху това, което го принуждават да направи. Може би Лангбайн блъфира, но Мьонес е решил да приеме предложението му още преди заплахите и обещанията за парични облаги. Това е прекрасна възможност да поправи собствената си грешка. А щедрата сума е един допълнителен бонус. Освен това отдавна не се е заемал с толкова трудна задача и просто няма търпение. Всичките му сетива са се изострили. Чувства се по-жив от когато и да било преди.
„Пет дни минават толкова бързо“ — мисли си Мьонес и се приготвя за кацането. Толкова много се е случило оттогава. Но и толкова малко. Може би точно затова не може да спи. Тялото му не може да се отпусне, докато всичко не свърши. Не че сега ще има време да си почине. Операцията започва след няколко часа. Всичко трябва да е готово.
Самолетът се приземява и половин час по-късно Мьонес е на влака за Осло, потънал в мисли за малката кутия в своя куфар. Планът му е смел. И пъклен.
А ако се получи, ще го нарекат гениален.
7
Хенинг зяпа през прозореца, чувствайки се притиснат от тишината в празния апартамент. Бялата фасада на отсрещната сграда е изцапана с кафяви ивици мръсотия. Погледът му се задържа върху богато украсените первази на прозорците. Но не се спуска по-надолу. Никога не поглежда по-надолу.
Вижда жена, която крачи наляво-надясно зад един прозорец без завеси. Тя говори по телефона и жестикулира разпалено. Хенинг се замисля за разговора си с Ерлинг Офус. Той е прав, разбира се. Непоклатимата му увереност, че пожарът е бил запален умишлено, издава най-вече неговото отчаяние. Но трябва да има нещо, което може да разследва. Но какво?
Може би търси някакво друго обяснение, защото не иска да признае истината. И дори да успее да докаже, че е било палеж, това няма да промени факта, че е могъл да спаси Юнас, ако кожата на лицето му не се е разтопила, запечатвайки очите му. Ако не се е подхлъзнал на перилото. Ако не е…