— Мисля, че е време да си тръгвате.
— Или ще пребиете и мен?
Хансен го зяпва, след което бързо заобикаля бюрото си, грабва ръката му и го избутва грубо навън. Хенинг трябва да се разкрачи, за да не падне.
— Махайте се от тук! — изкрещява Хансен.
— Благодаря, че ми отделихте от времето си — казва Хенинг саркастично, но се подчинява. С периферното си зрение вижда учудения поглед на момичето на рецепцията.
81
Не може да сбърка звука на приближаваща кола. Турлайф става, отива до кухненския прозорец и поглежда навън. Ауди минава по пътя, спира и завива наляво към хижата. Сърцето му подскача и той изпада в паника, чудейки се дали да хукне към мазето и да се скрие. Но после забелязва табелата на агента по недвижимо имущество на кръстовището. Вчера я е нямало.
Сигурно този уикенд една от хижите ще бъде отворена за оглед от потенциални купувачи. Възможно е да дойдат десетки коли. Турлайф тихо кълне. Чува как гумите на аудито разпръскват чакъл по алеята. Колата минава покрай хижата, а Турлайф се скрива зад завесата. След това въздъхва и сяда на масата, където го чакат бележник и химикалка.
Когато се е върнал предишната вечер, той е започнал да пише, вдъхновен от Миа, рецепционистката на хотела. Направил го е за да убие няколко часа, тъй като не му се чете книга. Но веднага е осъзнал колко приятно е чувството да се изразяваш по този старомоден начин. Писането на компютър е толкова бързо в сравнение с писането на ръка.
Започнал е с мъжа, който го е принудил да убие Туре Пули. Опитал се е да го опише възможно най-подробно, в случай че по-късно трябва да дава показания. След това се е опитал да разкаже всичко, случило се през последната седмица. И е осъзнал, че написаното всъщност е признание, с което той се извинява на семейството на Туре Пули и на своето семейство. Сякаш думите имат своя собствена воля.
„Събота е“ — мисли си Турлайф. Изминали са почти дванадесет часа, откакто е писал на Ивер Гюнешен. Може би снощи е бил на работа? Може би е на работа и днес? В най-лошия случай няма да му отговори до понеделник. Но най-вероятно е един от онези хора, които получават имейли на мобилните си телефони, защото нямат търпение да ги прочетат. Възможно е Гюнешен вече да е предприел някакви действия и да се е свързал с някого, на когото има доверие.
„Все още има надежда“ — казва си Турлайф.
„Никога не се предавай“.
82
Хенинг открива Нора, седнала на един стол пред реанимацията, където наблюдават състоянието на Ивер. Кожата й е бледа. Кръговете под очите й са още по-забележими, но тя е точно толкова красива, колкото е била винаги. Става, когато Хенинг се приближава.
— Как е той? Някаква промяна?
Нора клати глава.
— Още не се е върнал в съзнание?
— Не.
— Какво казаха докторите?
— Нищо. Просто го чакат да се събуди.
Хенинг кимва и я поглежда.
— А ти как си?
Тя вдига глава. Очите й са подути от плач.
— Забрави — казва Хенинг. — Глупав въпрос. Яла ли си нещо?
Зяпва го така, сякаш самата мисъл за храна й е чужда.
— Трябва да хапнеш нещо, Нора.
Няколко секунди тя мълчи, след което отговаря:
— Ти също, Хенинг.
Известно време двамата стоят и се гледат.
— Ами да го направим тогава — казва той.
Седят в кафенето на болницата, стискайки топли чаши. Хенинг пие кафе, Нора чай. Както винаги, всеки си е сложил по две бучки захар. На масата има и багета с шунка и сирене, стоплена в микровълновата печка на кафенето, но нито един от двамата не изгаря от желание да я начене.
От време на време Хенинг я поглежда. За първи път забелязва малките бръчици от двете страни на устата й, сякаш прорязани от скалпел. Чувства се странно в нейно присъствие, след всичко, което се е случило. Нора гледа право пред себе си, с невиждащ поглед, изпълнен с меланхолия.
— Ченгетата още не са открили виновника — казва той.
— Какво?
— Мъжът, нападнал Ивер. Нямат никакви улики.
— Ясно.
Хенинг сръбва от кафето си. Знае, че наоколо има и други хора, но вижда единствено нейното лице. Просто не може да погледне другаде. А дори да може да избяга, не е сигурен, че иска да го направи. Седнал на една маса с нея, той няма как да не си спомни златните мигове, прекарани заедно преди всичко да стане толкова сложно. Преди Юнас. Преди истинската, неподправена обич, която са изпитвали един към друг, да угасне.