Статия за Турлайф Бренден.
„Тук е — мисли си Мьонес и поглежда към якето. — Глупакът е в Устаусет и сме се разминали за малко.“ Мьонес се връща на рецепцията.
— Д-да, виждала съм го — заеква момичето и посочва надясно. — Казва се Айнар и току-що отиде в тоалетната.
„Айнар“ — мисли си Мьонес и се обръща натам, накъдето му сочи тя. Коридорът е празен. Отново се вглежда в разтревожените очи на момичето, след което бързо се насочва към тъмнокафявото пияно. В тоалетната има два писоара, две мивки и една кабинка. Вратата е затворена, но Мьонес я отваря.
Вътре няма никой.
Връща се във фоайето и влиза в ресторанта. Там има само двама души, потънали в интимен разговор на една маса. Бренден го няма. „Сигурно ме е видял — мисли си Мьонес. — Иначе щеше още да е в тоалетната. Не е взел якето си.“ Мьонес се връща в коридора и вижда светещата табелка „ИЗХОД“. „Минал е от тук“ — мисли си той. Това е единственият изход.
Мьонес отваря вратата и влиза. Сякаш вижда следите на Бренден върху тъмносивия под. Прекосява ярко осветената стая, спира и се ослушва. Излиза навън и се оглежда. Не вижда Бренден. Само сгради и хижи. В този миг мобилният му телефон иззвънява.
— Да?
— Здрасти, пак към аз — казва Флюрим. — Защо шепнеш?
— Защото съм по следите му. Номер едно е в Устаусет.
— Има логика. Един от приятелите му във Facebook се казва Айнар Фльотакер и семейството му има хижа в Устаусет.
„Айнар“ — мисли си Мьонес и в този миг чува как последното парче от пъзела пада на мястото си.
— Добре — прошепва той. — Прати ми всичко, с което разполагаш.
— Ок.
Мьонес се замисля за момичето на рецепцията. Видяла е лицето му и знае кой е Бренден. Ако в следващите няколко дни открият трупа му в Устаусет, няма как да не събере две и две.
Обръща се към вратата и понечва отново да влезе в хотела, но спира и поклаща глава. „Едно по едно — казва си той. — Първо трябва да се погрижа за Бренден.“
87
Турлайф влиза в хижата и едва тогава осъзнава, че не си е поемал дъх от много време. Вдишва дълбоко и трябва да се наведе и да опре ръце на бедрата си, за да не падне. Стои така няколко минути, след което сяда на пода и се обляга на кухненския шкаф. Поглежда към тавана и затваря очи.
Обзема го тежко, дълбоко отчаяние. След малко се изправя на омекналите си крака и отива до прозореца. Внимателно дръпва завесата и надниква навън. Вечерта е матова и мрачна. От луната не е останало много — само един откъснат нокът, който не предлага много светлина. На пътя няма никой.
„Беше грешка да се връщам в хижата — мисли си Турлайф. — Но не се сетих за друго скривалище.“ Внимателно разглежда пейзажа и осъзнава, че може би е постъпил умно, тъй като от тук вижда пътя съвсем ясно. Няма как някой да се приближи незабелязано. Просто трябва да стои на прозореца и да отваря очите си на четири. Не трябва да заспива. Но какво ще прави, ако мъжът се появи?
Турлайф се оглежда. Не си спомня дали е видял някакви оръжия в барачката с инструменти. До мивката има комплект кухненски ножове. Взима най-големия и опитва острието. Решава, че е достатъчно остро. Знае, че първият му удар трябва да е много добър. Няма право на грешка. Снимал е няколко репортажа за хора, използвали нож срещу крадец или изнасилван и станали жертва на собственото си оръжие.
Турлайф оставя ножа на масата и отново поглежда навън. Само за няколко минути небето е потъмняло още повече. Но не вижда никого. Не чува никого. Примигва и прокарва ръка през потното си лице. Тениската му е залепнала за тялото. „Трябва да внимаваш, Турлайф качва си той. — Стой нащрек.“
„Бил си и в по-опасни ситуации от тази.“
Черен мерцедес спира пред червената информационна табела с формата на хижа с прозорци. Йорян Мьонес се е облегнал на лявата стена на будката за вестници, ослушвайки се за двигател на кола. Сега тръгва към мерцедеса, от който излизат Йетон Поколи и Дюрим Реджепи.
— Какво става? — пита Поколи.
— Тук е — отговаря Мьонес и кимва към склона, осеян с хижи. Изважда мобилния си телефон и отваря имейл от Флюрим, съдържащ снимка с карта на всички хижи в Устаусет. Номерът на една от хижите е ограден е червено.
Поколи и Реджепи се приближават.
— Това е пътят — казва Мьонес и сочи. — Малко по-нататък завива надясно. — Обръща се към бензиностанцията и посочва надясно, към гърба на кафявата сграда. — Хижата се вижда от тук. — Той сочи към склона. — Има стотици такива, но се обзалагам, че е в тази.