През март сме се срещнали с Вероника в Лайпциг, където с Муся сме отишли да участваме в мероприятията на друг панаир на книгата. Интересно — дали тогава вече съм бил охладнял към нея, или все още съм я обичал?
Но както и да стояха нещата, паметта ми не се възвърна. Умната — не бих го отрекъл! — Вероника в разгара на взаимните ни ласки ме попита дали искам всичко да бъде така, както е било преди една година. Бях ѝ благодарен за проявения вътрешен усет. Но усилията ни бяха напразни. Нищо не се случи. Какво пък — имаше още надежда, защото утре щях да отида в огромните палати на месе — панаира във Франкфурт, където всичко щеше да бъде точно такова, каквото е било през миналата и по-миналата година, и както е било години преди това. Щях да се разходя из залата, щях да се приближа до познатите щандове и щях да си поговоря с познатите ми собственици и сътрудници на европейските издателства. В близките дни щях да отида до Тройсдорф и щях да се срещна с човека, с когото съм разговарял през октомври 2000-та година. Щях да се разхождам из Франкфурт и Кьолн и щях да влизам в познатите магазини и ресторанти. И просветлението непременно щеше да настъпи на някое от тези места. Чувствах, физически усещах приближаването на часа на истината. Той беше тук, в Германия, и аз неминуемо щях да стигна до него. В леглото с красавицата Вероника нищо не споходи паметта ми, тъй като именно емоционалният фон се оказа различен: миналата година съм бил безумно влюбен в нея, а тази година бях просто заинтригуван и дори и най-точното повторение в последователността на действията не можеше да бъде достатъчно, за да се размърдат вкаменените пластове. Но на други места и в други ситуации всичко щеше да си дойде на мястото.
Ала несполуките продължиха да ме преследват. В пореден удар се превърна промяната в разположението на щандовете и подредбата на залите в панаира на книгата. Оказа се, че бяха сменили ръководството на целия месе и новата администрация бе решила да промени всичко. Сега моите европейски, американски и азиатски издатели изобщо не бяха там, където с Муся бяхме свикнали да ги срещаме, за преминаването от зала в зала и за издирването на необходимия ни щанд губехме страшно много време, което не бе отчетено в графика, постоянно закъснявахме, Муся нервничеше, аз се ядосвах и всичко вървеше с главата надолу. Освен това, заради неотдавнашния терористичен акт на 11 септември в Ню Йорк, много от участниците в панаира се страхуваха да летят със самолет и да присъстват на места, където се събират голям брой хора, затова някои от издателите и представителите на литературните агенции, с които моята Котарана имаше намерение да се срещне, не бяха дошли на панаира.
Към края на първия ден — изтормозени, задъхани, с пулсиращи от безкрайното търчане между павилионите крака — ние с триста зора успяхме да изпълним всичко, което Муся бе набелязала. Срещнахме се с португалското издателство и обсъдихме условията на новия ни договор, след дълги митарства открихме издателя от Албания и подробно съгласувахме с него плана на мероприятията по време на моето планирано за декември пребиваване в Тирана, което албанската страна организираше, за да рекламира книгите ми и да ги извади на пазара. Поговорихме си с издателите от Франция и Корея. На португалския щанд ни хвана някаква дама, представляваща едно бразилско издателство, и изрази заинтересованост от придобиването на права върху преводите на книгите ми в Бразилия, а в отговор на моя изумен поглед тя пространно ни обясни, че в Португалия и Бразилия говорят на не много сходни португалски езици, които се различават помежду си, както например руският от украинския, затова не могат да се възползват от преводите, направени в Европа, пък и не е рентабилно да превозват книги от толкова далеч. Муся се уговори с темпераментната бразилка за още една среща извън планираните, на която да обсъдят по-подробно въпроса.
През първия ден успях още да дам две интервюта за германските вестници и две за радиостанции: едната — немска, а другата — „Свободна Европа“. Постоях малко на руския щанд по време на официалното мероприятие. На щанда на гръцкото издателство седях мълчешком, с умен вид, докато Муся ми превеждаше на глас от един лист съставения на английски проект за договор, пътьом обсъждаше поправките и се уговаряше за нова среща, на която да бъде подписан вече поправеният вариант.