Портичката се разтресе, отвори се и на светлината на фаровете се появи мощната фигура на моя охранител, но тя изглеждаше някак много разкривена. Нервите ми бяха толкова изопнати, че дори не успях веднага да разбера защо конфигурацията на Телето ми се струва неправилна. А когато разбрах, въздъхнах с облекчение. Огромният Гриша мъкнеше с една ръка почти във въздуха нещо мършаво и съпротивляващо се. Отворих вратата на колата, за да изляза.
— Какво има там, Гриша? Крадец ли хвана?
— Ей този тип. — Телето разтърси товара си, вследствие на което издаде нечленоразделен пищящ звук. — Едни са се навъдили днес — пълен боклук! Къртеше в задната част върху нарязаните дърва. Да не би да нямаш отопление, а? Защо са ти толкова много дърва?
— За камината — машинално обясних аз, докато се вглеждах в младежа, когото бе домъкнал Гриша, и не вярвах на очите си.
Беше Володя, синът на Боря Викулов. Отдавна не го бях виждал, но нямаше начин да греша. Какво ли правеше тук? Да не се е скарал с баща си, да е избягал от къщи и да е дошъл при мен с надеждата да намери покрив, храна и помиряване с родителя си? Това вече се бе случвало веднъж.
— Володя! Защо си тук? Случило ли се е нещо?
Момчето мълчеше с мрачно вперен в земята поглед. Телето го сграбчи с две ръце и така го разтърси, че главата на Вова едва не отхвръкна.
— Отговаряй, когато те питат, непрокопсанико!
— Почакай, Гриша — вдигнах предупредително ръка, — аз го познавам, той е син на моя приятел. Сигурно нещо му се е случило.
— Е, щом е така…
Телето неохотно пусна жертвата си и Володя седна направо на земята. Приближих се до него.
— Какво се е случило, Володя? Да не би да е станало нещо с баща ти? Недей да мълчиш, говори.
Той вдигна глава и аз видях на лицето му израза на омраза и отчаяние.
— Да не би да не знаете какво се е случило с баща ми! — изведнъж изкрещя той. — Защо се преструвате? Вие сте виновен за всичко, вие направихте това със собствените си ръце! Вие ни отнехте всичко! И на мен, и на баща ми! Заклех се, че ще ви убия! Два пъти не успях, исках да те застрелям, опитах се да те отровя — не стана, но въпреки всичко ще продължа да се опитвам, докато не пукнеш, мръснико! Въпреки всичко ще се опитвам, ще се опитвам, ще се опитвам! Или ще пукна аз, или — ти!
— Ти ще пукнеш пръв — презрително подхвърли Телето и с леко побутване събори момчето на една страна. — Шибан наркоман. Ако не се гътнеш от свръхдоза, със собствените си ръце ще те удуша. Дрисльо.
Ето че си го получи, Корин. Опитваше се да забравиш тази случка. Но въпреки всичко тя те застигна, без да те пита — разбираш ли това или не.
На осемнадесети юли деветдесет и девета година ме бяха пребили и ограбили. А на двадесети при мен на вилата дойде Борис. Пристигна със своя мерцедес, с шофьора и телохранителя си. Изглеждаше фантастично, беше облечен в скъп елегантен костюм и имаше безупречна прическа. Добре поддържаното му лице беше покрито с равномерен загар.
— Дюхон, имаш ли връзки в паспортната служба и в Министерството на външните работи? Спешно ми трябва нов задграничен паспорт. На стария му изтече срокът, а аз в близките дни трябва да замина за чужбина — жив или умрял. Визата ще ми я издадат за един ден, но ми трябва нов паспорт.
Връзки в паспортната служба ли? Не, в това учреждение нямах познати. Точно както нямах и в консулската служба на Министерството на външните работи. Но Муся имаше такива познати — знаех го със сигурност, защото тя оформяше паспортите ни бързо и без проблеми. Разбира се, можех да я помоля да ходатайства на Боря, но не знаех доколко ще ѝ е удобно да го направи. Тя трябваше да действа чрез трети лица, а това можеше да ги постави в сложно положение. „Нали разбираш, Боря — казах си наум, — че аз ще потърся еди-кой си човек и после ще му бъда задължен, а този човек, на свой ред, също ще потърси друг човек и също ще изпадне в зависимо положение, а той пък ще потърси някой друг, и друг… А това не всекиму е приятно. И защо е нужна цялата тази машинация? За да можеш ти да отидеш на почивка в Маями? Аз изглеждам толкова зле, само слепец не би забелязал синините по лицето ми и не би разбрал, че са ме пребили. А ти ме гледаш и дори не ме питаш какво ми има. И молиш мен — болния, обидения и пребития — да ти организирам разкошна почивка. А дали пък няма да минеш и без нея?“ Но естествено не казах това на глас.