След закуската стоически понесох загрижеността на Ема Викторовна за моята скъпоценна персона и изслушах поредното дълго изброяване на всевъзможните забрани, в които влизаше отсъствието на резки движения, ярка светлина и зрително напрежение. За мое огромно удоволствие лекарката каза, че тъй като все още не съм напълно укрепнал, засега ми е рано да се подлагам на балнеолечение и на масажи, така че с чиста съвест можех да не изпълня даденото от мен пред майка ми обещание да подложа организма си на общооздравителни процедури.
— И независимо от всичко, тревожа се, че изведнъж ви стана по-зле — загрижено нареждаше Ема Владимировна.
— Изобщо не ми е станало по-зле — възразих аз. — Чувствам се прекрасно.
— Тогава откъде се появи сутрешното ви главоболие след сън? Не е нормално.
— Просто не спах цяла нощ.
— Защо? Откъде се взе безсънието ви?
— От нервите — несполучливо се пошегувах и мигом бях наказан за това:
— Нещо ви е разтревожило, така ли? Какво по-точно? Почувствали сте се по-зле и сте се изплашили, че състоянието ви се е влошило? — разпитваше ме тя. — Поинтересувах се и разбрах, че вчера не сте имали други посещения, освен това на майка ви. Какво ви е разстроило чак толкова?
— Едно телефонно обаждане — излъгах аз и веднага си го отнесох за втори път.
— Никой не бива да ви тревожи — обясних това и на майка ви, и на секретарката ви. В никакъв случай не бива да се нервирате. Ако вашите близки не могат да ви опазят от обаждания по телефона, ще се наложи аз да го направя. Олга Андреевна ми обеща да не дава телефонния ви номер на кого да е. Ако не е удържала на думата си, ще изнеса телефона от стаята ви. Ще ви отнема и мобилния.
Значи ето какво било. Майка ми беше обещала да не дава телефонния ми номер на кого да е, което, доколкото познавах характера ѝ, всъщност означаваше на никого. А нашата скъпа Ема Владимировна бе взела Муся за моя секретарка. Както и да е, впрочем това нямаше никакво значение.
Днес май лъжех доста несполучливо и каквото и да кажех, все не беше на място. Тренинг ли бях загубил, какво ли?
— Ема Владимировна — постарах се да вложа в гласа си колкото може повече топлота и сърдечност, — майка ми изобщо не е виновна. Всичко е плод на моите емоции. Знаете ли, вчера си поговорих със сина си и изведнъж разбрах, че е пораснал с две години, че вече е съвсем голям, а аз дори не помня как е расъл. И толкова осезаемо почувствах това изчезнало време… Но вие няма да ми забраните да общувам със сина си, нали?
Най-сетне лъжата ми прозвуча правдоподобно, защото Ема очевидно ми повярва и дори се изпълни със съчувствие към мен. Но радостта ми бе кратка и много бързо стана ясно, че отново сам се бях подложил на ударите.
— Андрей Михайлович, хайде да поговорим сериозно.
— Готов съм — усмихнах се аз.
— Ако вашата амнезия беше пряко следствие от травмата на черепа ви, то паметта ви отдавна вече щеше да се е възстановила. Ще ви кажа още нещо: обикновено в такива случаи амнезията обхваща няколко часа преди травмата или най-много — едно денонощие. А при вас са изчезнали близо две години, които и досега не са се възстановили, макар че от момента на катастрофата вече изминаха почти три седмици. Това ме кара да се замислям.
Ха сега де, само това липсваше — тя да се замисли, ама че Спиноза! Оставаше да каже, че имам нужда не от невропатолог, а от психиатър.
— Струва ми се, че напразно се тревожите — бодро изрекох аз, — нали сама казахте, че тези неща стават така по принцип. Но във всеки принцип има огромен брой изключения и явно аз спадам към някое от тях. И съм сигурен, че веднага щом осмисля какво се е случило и вляза в по-тесен контакт с близките си, които ще ми припомнят всички събития, паметта ми ще се възстанови.