— Андрей Михайлович — въздъхна тя, — ако всичко беше толкова просто, животът щеше да е много по-лесен. Струва ми се, че във вашия случай става дума за дисоциативна амнезия и при това положение няма да минете без психоаналитик.
Дисоциативна амнезия. Красиви думи, само че какво ли значеха? Ако това бе някакво психично заболяване, то аз не бях съгласен. Категорично!
— Вие не можете да си спомните онова, което сте забравили, не защото сте получили травма, а защото не искате да си го спомните. Стремите се да го забравите. Тези спомени ви тревожат, разстройват ви, пречат ви да живеете спокойно и вашата психика се е постарала да се отърве от тях при първия удобен случай. И в такъв удобен случай се е превърнала катастрофата, на която сте станали жертва. Разбирате ли ме?
— Разбирам ви, но не съм сигурен, че сте права. Мисля, че нещата са много по-прости и аз наистина се явявам едно банално изключение от правилата. Дайте ми време и сам ще се справя с моята амнезия.
— Бих се съгласила с вас, миличък, ако това положение не ви тревожеше толкова много. Но щом проблемите с вашите изчезнали спомени ви карат да не спите през нощта и ви измъчват с главоболие, аз — като невропатолог — не мога да гледам на това през пръсти. Цялото ви лечение и всички процедури, на които ви подлагаме, няма да дадат необходимия ефект, ако не престанете да нервничите и да преживявате този проблем, а вие няма да престанете, докато не се справите с него. Така че моята задача е да направя всичко необходимо, за да ви помогна да възстановите паметта си колкото може по-бързо. А вие не желаете да приемете помощта ми. Получава се затворен кръг.
Тя седеше пред мен на мекото диванче — една такава мъничка, слабичка, с колосана бяла престилка, изпод чиито поли се виждаха тъпичките ѝ безпомощни крачета, които ме караха да изпитвам остро чувство на съжаление. Досега видът ѝ пораждаше у мен асоциацията за дакел, но в този момент изведнъж видях в нея представител на порода голи мексикански кученца, които вечно трепереха и бяха напълно зависими от заобикалящите ги хора. Да, много добре знаех какъв беше пътят да си уредиш нещата по този начин: не всеки можеше да пробие на работа в платено отделение на престижна клиника, за това се искаше да имаш или неоспорим авторитет в медицинските среди, или връзки. Тридесетгодишната — или малко по-голяма — Ема не би могла да има авторитет на този етап, защото тя дори не беше кандидат на науките. Значи я бяха назначили тук по втория начин, парите, които печелеше на това място, никак не бяха малко и в плановете ѝ не влизаше перспективата да се раздели с длъжността си. А в този момент на главата ѝ се беше изтърсил един знаменит писател, че и нещо още по-лошо — този писател имаше майка, която бе доктор на медицинските науки и професор и цялата медицинска общественост в столицата и областта ѝ бе като на длан. И ако мъничката Ема направеше нещо не както трябва, на нейната репутация можеше да бъде сложен един изящен, но неизтриваем кръст. А като се имаха предвид физическите дадености на моя доктор, нищо чудно налице да бе и още едно обстоятелство. Даденостите не бяха кой знае какви, тя беше по-скоро страшничка, отколкото симпатична, макар да бе много чаровна. Може би живееше с някакъв мъж или дори имаше съпруг, когото привличаше със заплатата си, а липсата на добре платената работа щеше да разруши личния живот на това нещастно Голо кученце.
Е, и какво трябваше да направя аз? Да ѝ позволя да ми нахързули някакво психично заболяване заедно с някакъв психиатър, та моята майка — Олга Андреевна — да няма повод да упрекне Ема, че не е направила всичко за нейния син? Или с други думи да поставя под заплаха собственото си реноме заради спасяването на нейната репутация? Не, не бях готов на такива жертви. Разбира се, бях добър и състрадателен човек, но не до такава степен.
— Добре, Ема Владимировна — престорих се на образец за разбирателство и сговорчивост, — ще помисля върху вашите думи. Не съм сигурен, че сте права, но ще обмисля всичко, което ми казахте.
Муся се появи в четири часа, стегната и делова, в образа на Самката на Гепарда. Очаквах, че ще седне на дивана и ще се превърне в Персийска котарана, но това не се случи.
— Ето ти документите. — Тя измъкна от чантата си за ръкописи една синя папка и я сложи на масата до телефона. — Към договорите на чужди езици са прикрепени преводите им, така че ще се оправиш. Андрей, за съжаление днес не мога да остана дълго при теб и те моля да ме извиниш. Бях планирала да си освободя цялата вечер, за да си поговорим подробно за всичко, но не стана. Днес на летището ще кацне онзи безумец и трябва да го посрещна и да го придружавам навсякъде, защото той не знае нито дума на руски.