Муся наричаше онзи безумец собственика на голяма литературна агенция в Канада, който редовно посещаваше Русия, за да издирва руски автори, годни за пласиране в канадските издателства. Той подходи съвсем делово към своята проучвателна дейност и сключи договор с Муся, съгласно който тя се задължаваше при всяко негово посещение тук да му оказва консултантска помощ, включително и да организира придвижването му в града и ако се наложеше — в страната, да му насрочва срещи с издатели и автори, да пише анотации (ако ставаше дума за конкретен ръкопис) и да прави симултанен превод от сутрин до вечер. Онзи безумец пристигаше един-два пъти в годината за по десетина дни, а по време на престоите му тук Муся ужасно се изтощаваше, ала и през ум не ѝ минаваше да развали договора, тъй като канадецът плащаше щедро. Впрочем именно благодарение на него всички мои книги бяха преведени и издадени от едно канадско издателство, понеже Муся естествено предлагаше първо своите автори.
— Горкичката — проявих съчувствие аз, — чакат те щастливи дни. С колко време разполагаш?
Муся хвърли око към часовника си:
— С около петнадесет минути, не повече. Трябва да стигна до „Шереметево“.
— Тогава ще бъда кратък. Имам една молба към теб. Ето, вземи — подадох ѝ ключовете от апартамента си — и моля те, иди у дома и ми донеси тефтерчето с телефонните номера. За съжаление не мога да ти кажа със сигурност къде се намира, но преди обикновено го държах на бюрото с компютъра, точно до телефона. Ще го направиш ли?
— Разбира се. — Тя взе ключовете и ги пусна в чантата си за ръкописи. — Ако не мога да се измъкна и да дойда при теб, ще изпратя същото онова момче, което ти донесе телефона. Жалко, че не ми каза по-рано, щях да отида при майка ти да взема от нея ключовете и сега вече щеше да си получил тефтерчето си. Не се ли сети?
— Сетих се. Но също така се сетих, че това няма да се хареса на майка ми. Защото не съм помолил нея — близкия си човек, а теб. Тя щеше да ти каже, че сама ще намери тефтерчето и щеше да ми го донесе.
— И какво лошо има в това? — не разбра Муся. — Ами да ти го беше донесла.
— Мусенка, скъпа, ти имаш съвършено друг тип майка и никога няма да ме разбереш. Аз не обичам майка ми да се рови в моите вещи и книжа. Тя е деликатен човек и никога никъде не би бръкнала без разрешение, но ако я помоля да намери нещо и ако, докато го търси, в ръцете ѝ попадне дори и едно мъничко листче, можеш да бъдеш сигурна, че това листче ще бъде прочетено дума по дума. А след това на мен ще ми се наложи да отговарям на безброй въпроси и да слушам най-различни упреци за това, че пак съм направил нещо не както трябва. Веднъж тя намери у нас една сметка за телефона, при това — забележи — вече платена. И не я беше домързяло да проучи всяка буква и цифра в нея и да открие, че плащането е закъсняло с два месеца. Това се оказа достатъчно, за да говорим на тази тема цели две седмици! И още за това, че с Лина сме разсеяни и неорганизирани, че никога нищо не вършим навреме, че рано или късно ще ни изключат телефона за неплатени сметки или изобщо ще ни отнемат номера и тогава как ще живеем по-нататък… и други такива. Две седмици си късахме нервите заради тази глупост. А пък в момента аз изобщо не зная какви документи има на бюрото ми, разбираш ли? И за нищо на света не бива да пускам майка си там.
— Това е сериозен аргумент — кимна в знак на съгласие Муся. Тя тъй и не седна и продължаваше да стои права, облегната на широкия перваз на прозореца, а чантата ѝ за ръкописи стърчеше на масата. — Всичко разбрах, ще намеря тефтерчето ти и ще ти го изпратя. Нещо друго? Впрочем прочете ли книгите си?
— Да, преборих се.
— Защо го казваш с такова отегчение? — усмихна се тя. — Защо преборих се, а не изгълтах ги на един дъх! Не ти ли харесаха?
— Работата не е там… Просто онова, което се надявах, че ще се случи, не стана. Нищо не си спомних. А някак си нямах нагласа да оценявам качеството на написаното. Май че не са лоши, увлекателни са. Ти как мислиш?
— Андрей, нали знаеш, че не чета ръкописите ти — аз ги продавам. Има смисъл да чета, когато авторът е неизвестен, за да разбера как и за какво пише. А защо ми е да чета твоите книги? Ти си Корин и това изчерпва всичко, издателите вече плащат само заради името ти, а не заради съдържанието.