— Така ли? — Боря повдигна вежди и ме погледна заинтригувано. — Никога не бих повярвал. Дюхон, та ти през целия си живот си бил толкова кротък и праволинеен, че човек дори не може да си представи, че би могъл да се объркаш. Ти си ходещ образец за безконфликтност. Я ми разкажи какво те сполетя.
Изведнъж така се развълнувах, сякаш щях да се явявам на изпит. Ръцете ми се разтрепераха и имах чувството, че няма да успея да овладея гласа си. Господи, какво ми става? Ако на мястото на Боря бе някой друг, щях да прибегна към изпитаното средство да въплътя своя събеседник в образа на някое животно, птица или цвете, защото това винаги ми помагаше. Но у Боря не можех да видя нищо друго, освен самия Боря. Точно както не виждах други образи и у мама. Нямах такива и за баща си, и за Вера, когато бяха живи. Не знаех защо. Може би защото познавах тези хора от детството си. Може би защото, макар и да се отнасях към тях критично, аз ги обичах с цялото си сърце.
Моят разказ вероятно не се получи кой знае колко свързан, тъй като така и не успях да овладея появилото се у мен — неизвестно откъде — вълнение. Но Боря схвана същността на проблема.
— Мога да ти предложа една версия — тутакси откликна той веднага след като завърших обърканото си повествование. — Научил си нещо за музиканта на Светка, било е нещо лошо и затова си решил да не му даваш пари. Но не си искал да огорчиш момичето и си отлагал обяснението. Най-вероятно си се срещнал с този тип, как му беше името — Гарик ли? Да, та така, срещнал си се с Гарик, казал си му, че няма да му дадеш пари, но си му обещал, че няма да кажеш нищо лошо на дъщеря си за нейния музикант и си го накарал да ти се закълне, че ще я остави на мира. Вероятно той ти се е заклел. Но не е оставил момичето на мира и е продължил да ѝ мъти главата, а сега тя наистина не разбира какво става и защо не ѝ даваш парите. Навярно си бил много разтревожен от факта, че Гарик е свързан с евентуални бандюги, и си се страхувал да не забърка и Светка в някое престъпление. Притеснявал си се, гърчил си се и точно в такова състояние си налетял на Олга Андреевна. Съзнанието ти изцяло е било заето с проблемите на Светка, не си успял да се съсредоточиш навреме, проявил си слабост и тя те е хванала натясно и е измъкнала от теб обещание да напишеш книга за Вера. Как ти звучи тази версия, става ли?
— Слушай — изрекох шашардисано, — това и през ум не ми е минало. Ама че си акъллия! Ами изстрелът? Мислиш, че ми се е сторило, така ли?
— Всичко може да е — сви рамене Борис. — Може да ти се е сторило. А може и наистина да се е случило. Нали си казал на Светка, че няма да ѝ дадеш парите, докато паметта ти не се възстанови и не разбереш в какво състояние са финансите ти. Тя е предала това на Гарик, а пък той се е ядосал и е поискал да те накаже. Или да те изплаши. Защо пък обяснението да не е такова?
Хубава работа! Излизаше, че по мен бе стрелял любовникът на дъщеря ми? Но ако се опитах да докажа, че е бил именно той, щяха да го арестуват и лично аз щях да направя детето си нещастно. След това тя години наред нямаше да ми го прости. Точно както не биха ми простили и неговите авери-бандюги, които с изключителна лекота за минути щяха да ме превърнат в бездиханно тяло. Ама че перспектива…
— Не, Боря. — Надигнах се решително от леглото си, воден от желание да излея в гърлото си чаша коняк, но се овладях навреме, като си спомних, че това ми е категорично забранено. Наложи се да заменя коняка с чаша минерална вода. — Не става! Измисли нещо друго.
— Че защо да не става? — В гласа на Боря прозвуча колкото ирония, толкова и учудване. — Според мен е много логично. Просто то не ти харесва и затова не искаш да го слушаш. Мога да измисля и друга версия, но не и преди да бъде проверена и отхвърлена тази. Трябва да бъдеш последователен, Дюхон, а не да заравяш главата си в пясъка.
Слепоочията ми взеха да пулсират, челото, а след малко и тилът ми щяха да започнат да се наливат с разтопен чугун. Явно наистина не трябваше да се нервирам, ето: малко се постреснах, леко се притесних и — на ти сега. Не ми харесваше обяснението на събитията, което ми даде Боря, но пък самият аз не можех да измисля нищо по-разумно. Правилно казваха хората, че всяка фантазия се основава на жизнен опит. Борис бе постоял няколко месеца при криминалните престъпници и резултатът бе налице. Самият аз никога в живота си не бих могъл да измисля подобно нещо. А впрочем…